"Ако не е мятала грива с въздушна китара в ръце на "Полетът на Икар" и "Номерът на Звяра" – малка е за мене!".
Горе-долу така бих перифразирал популярния израз на тема възрастова граница. Свързано с "Железната девица", разбира се!
Над 4 десетилетия чаках този концерт. Просто при предишните нашествия на "мейдъните", все не се класирах. За това време косата ми от 666 сантиметра се стопи на 6, а времената доста се промениха.
Ако сте предан фен на групата, коя е първата картина, която изплува в съзнанието ви, свързана с Iron Maiden? Най-вероятно Еди? Или яркочервените остри букви на логото им? Или осемдесетарския прилепнал раиран клин на Стив Харис? При мен е различно! И е под формата на една стара протрита чанта от противогаз. С каквито ходехме на училище в края на развития социализъм. Украсена с надписи чрез химикал за 20 стотинки. От рода на: Krokus, Saxon, Scorpions, Black Sabbath, Nazareth, AC/DC, Judas Priest и въпросното лого с остри букви Iron Maiden.
Има и друго! За вас може Мейдън да са хеви метъл, но за мен са ... ню уейв! "Ню Уейв Ъф Бритиш Хеви Метъл" (New Wave Оf British Heavy Metal). Помня, че когато се появи това понятие, бях повече от шашардисан. Тогава цялата музикална планета Земя беше "ню уейв". От Шаде до Def Leppard и от дуото Wham! до Tygers Of Pan Tang, че дори и Motorhead.
Датата е фатална (13 юли). Поне не е петък. Но пък цепят най-зловещите магнитни бури за лято 2022, с бонус – върколашко пълнолуние. Концертът е солд аут. Нивото е: Легенди! Задават се два час висш рок пилотаж, който да ни откъсне от изтрещялото всекидневие, кандилкащо се между "иконестата" книга на Николета Лозанова и лицевите опори на Панайот Панайотов на живо по телевизора.
Не знам от фаталния ден ли, но нещата рутинно НЕ тръгнаха добре. Изпуснах целия сет на подгряващата група Lord Оf Тhe Lost от Хамбург, Германия. Не обвинявам никого. Закъснях с един монтаж в Телевизията, но и не очаквах да чакам цели 2 часа и 10 минути, за да вляза в "Арена Армеец". Морето от хора беше брутално. Стотици пък висяха отчаяно с надежда някой да се откаже и да им продаде билет. След час и половина нервите на доста народ не издържаха. Някои пробиха загражденията, стигна се и до леко меле с охраната (явно съставена от талибани, защото до един бяха с бради до пъпа) и за късмет се оказах точно в него. Стисках палци поне за втория бис на британците да се вмъкна. Нещата обаче се наредиха, без обаче да добавя в колекцията си бандата на Крис "Лорд" Хармс - Lord Оf Тhe Lost. Би трябвало късият им и доста ударен сет да е включвал траковете:
"Drag Me Тo Hell" (2016)
"Born With А Broken Heart" (2021)
"Under Тhe Sun" (2018)
"The Heartbeat Оf Тhe Devil" (2022)
"Die Tomorrow" (2012)
"Loreley" (2019)
"On This Rock I Will Build My Church" (2018)
Новият сингъл на индустриалните германци "The Heartbeat Оf Тhe Devil" е суперкласа, но мой персонален фаворит си остава най-стария им хит "Die Tomorrow". Наистина, супермного съжалявам, че ги пропуснах!
В 20.55 часа, почти с летящ плонж, най-после кацам във фронтстейджовата зона и от колоните точно заблъсква класиката "Doctor Doctor" на легендарната група UFO. Категоричният знак на "Legacy Of The Beast World Tour 2022", че Iron Maiden пристигат след по-малко от 5 минути. Непоклатима британска педантичност!
ШОУТО (Част първа - Японската)
20 самурайски минути с първите три песни от великолепния нов албум "Senjutsu" (2021). Редът е едно към едно с този на диска: "Senjutsu", "Stratego" и "The Writing Оn Тhe Wall". Нещо като премиерно интро в концерта с режещи барабани на 70-годишния ветеран Нико МакБрейн. Горе-долу неговите картечни изстрели с палките остават гръбнак на саунда през цялото време, а вокалите и китарите повеждат неравна и доста обречена битка с акустиката на залата. Всъщност акустиката в "Арена Армеец" няма да я коментирам, понеже нали за мъртвец се говори само добро или нищо. Тук отбелязваме и първа поява на Еди в ролята на самурай-великан, развяващ някакъв меч с размери на телеграфен стълб.
ШОУТО (Част втора)
Бил съм 11 сезона в театър. Но такава смяна на декори ми граничи с фантастика. Спектакълът на Iron Maiden си остава висша класа дори след 47 години сценична дейност. Промени, атмосфера, светлини, цветове и най-добрия метъл-арт, създаван някога. В тази част са песните "Revelations" (1983), "Blood Brothers" (2000) и "Sign Оf Тhe Cross"(1995), като последната е записана с гласа на тогавашния вокалист Блейз Бейли. На "Blood Brothers" обаче, публиката за първи път сериозно влезе в шоуто, а Брус Дикинсън най-после временно нокаутира акустиката на арената, като влачеше и някакъв бая голям кръст, украсен със светещи крушки. Отделно китарната гонка със сола на Ейдриън Смит, Дейв Мъри и Яник Гърс е тотално неуловима. Няма шанс да хванеш кой е капитан в това изумително трио от струнни ветерани. И в центъра на този ураган - вечният подскачащ с бас китара, 66-годишен фен на "Уест Хем Юнайтед" – Стив Харис, с чак плашещо запазена буйна коса.
ШОУТО (Част трета – The Very Best Of)
Тук вече стана погром, а Брус избута на преден план актьорските си заложби и изгърби пет разнолики роли в пет епични песни, превърнали "Желязната девица" във вечна хеви метъл легенда. Първо превърна във въглен Икар в химна "Flight Оf Icarus". После с маска и фенер, светещ в зелено, разкърти залата с "Fear Оf Тhe Dark". Възможно и да е било от ревящата тълпа, но ми се стори ушевадно разминаването на китарите и вокалите във втората част на парчето. Кулминацията беше изчислена прецизно с "Hallowed Be Thy Name" и "The Number Оf Тhe Beast", като на втората главата на звЕрЪ беше с размери на балон за летене.
Финалът на тази трета част от концерта беше истински десерт за най-древните фенове на групата, още от времената на Пол Ди’Ано като вокалист. Последната едноименна песен от първия албум "Iron Maiden" (1980). За съжаление парчето не предизвика финални предбисови избухвания, а и определено се чуваше зле на фона на останалите.
В тази част съзрях и нещо невиждано досега от мен. Истинска заря в зала!?! Умопомрачителна пиротехника! Прибавяме и огромни полилеи със свещи, висящи от тавана на "Арена Армеец", и гигантски огньове, от които категорично съм хванал тен (гледах се подробно в огледалото като се прибрах).
ШОУТО (Част четвърта – Бис 1)
Бис, бис, колко да е бис? Цял миниконцерт с помитащо кавалеристко начало. Брус със знаковия червен мундир и разпарцаленото британско знаме извъртя заучения епичен двубой с триметровия Еди в класиката "The Trooper". Биха се със саби, Дикинсън мина прав и между краката на чудовището, а накрая артистично го простреля с някаква кремъклийка, декорирана с българското знаме. И, разбира се, лукавата цел да активира метъл-патриотите в София и да завият от удоволствие към оцъклилата се пълнолунна луна. Последва "The Clansman" от втория и последен албум с Блейз Бейли като вокалист на "мейдъните". На тази песен вече си пробивах път към спасителния зален "екзит" (замалко да прегазя Насо Русков), очаквайки класиката "Run Тo Тhe Hills", след която в спринтово темпо изпреварих едни към 15 000 човешки тела, опаковани с тениски на Iron Maiden, за да се метна в полупразен градски транспорт. Винаги запаметявайте сетлиста наизуст предварително! Приятелски съвет. Особено за преход през ужасяващите 60-сантиметрови тротоарни подстъпи към "Арена Армеец". Иначе 3 часа прибиране не ви мърдат!
ШОУТО (Част пета – Бис 2)
Речта на Чърчил и великия мейдън-хит "Aces High" ги прослушах булевардно, отдалечавайки се с темпо на гепард от мястото на събитието.
Заслужаваше си! От първата до последната минута. Шоуто на Мейдън е категоричен еталон за завършен арт-продукт. Велика група във впечатляваща форма на сериозна възраст и в почти оригинален състав. А новите песни са класа. Дано приключенията им с Еди да продължат още много дълго.
Приятно впечатлен съм от влизането с телефонен QR-код на концерт. За първи път ми е и стана светкавично. Жалко само за пенсионирането на добрата ми стара "бадж-колекция". Нови вълна, какво да се прави!
New Wave Оf British Heavy Metal :)
Снимка: Милена Илич
Коментари