Четири години "Тагра Мега Рок"! Четворно предизвикателство за ума и ушите.
Да се разказва за снощното преживяване в Sofia Live Club като за един редови концерт, би било най-малкото неразумно.
За около пет часа на сцената се качиха толкова различни музиканти, че най-добре да обърнем внимание на всяка от групите поотделно.
Около осем часа в почти празното (за жалост, положението не се подобри с появата на Secret Chiefs 3 или Бейбифейс Клан (Babyfaсe Clan) помещение, се разнесе истеричен барабанен тътен, който първоначално по-скоро напомняше на саундчек. Но бързо се укроти в изненадващо сложни плетеници от ритми. Постепенно в музиката започнаха да се промъкват и елекронни мотиви и синт мелодии - резултатът беше източен, съзерцателен и адски премислен. Въпреки трещящата мощ на барабаните. Зад тях седеше Чес Смит, барабанистът на Secret Chiefs 3, а ушите ни атакуваше соловият му проект Конгс Фор Бръмс.
Сякаш това не беше достатъчно, дойде ред и на втория подгряващ гиг: френското дуо Фет 32, също боравещо (или по-скоро зверстващо) с барабани и синтезатори. Но докато Чес Смит беше музицирал внимателно и съсредоточено над сложните си звукови конструкции, Тонио Капели (барабани) и Джон Кейсд (клавири/сепмли) се нахвърлиха върху инструментите си с агресията на младежи, откърмени с габа, минимъл техно и пред-уиндоулски електронни игри, случайно изкопали траш албумите на батковците си. Почти танцувална електроника, Едит Пиаф и звуци, по-подходящи за строежа на метрото, се редуваха с такава скорост, че след първата минута всички в клуба (включително и франсетата) крещяха и се хилеха истерично.
Отгоре на всичко за техниката на Фет 32 нямаше място на сцената, и около тях на дансинга се напълни с желаещи да участват в музикалните извращения. В края на гига никой не можеше да разбере как и защо Фет 32 толкова са ни харесали, но надали някой щеше да откаже още час-два от това ужасно представление.
След почти безкрайно редене на несметни китари, басове, цигулки, виоли, електрически ситари, и... това са само струнните, на сцената се качиха дългоочакваните гости - Secret Chiefs 3, нашите тайни духовни водачи, напълно скрити в черните си раса. Малката, но вярна публика (някои дори падаха на колене пред сцената), пощуря още с първите ноти, излезли изпод пръстите на Трей Спруънс (на снимката). Скоро музиката набра главозамайваща епична филмова височина, сякаш византийската армия чакаше пред портите на "Sofia Live Club". Източни нежности се редуваха с моменти отвъд ръба на слуховия хаос, болезнени цигулкови истерии, още от вишата ударна математика на Чес Смит и каубойски синтове в стил Енио Мориконе. Цял час мина в прехвърляне от един филм в друг, преди Тайните шефове да решат да си вземат кратка почивка. Последва втора порция от това, което тайните водачи сами наричат... сърф рок. Този път с доста по-тежък и изродски звук. Сред крясъци и рехаво пого измина още час и дойде време за биса. Сикрет Чийфс ни оставиха напълно омаяни и дезориентирани във времето и пространството.
Бейбифейс Клан бяха достоен десерт и, като никога, "най-нормалната" група за вечерта. Вярно, гигът им беше твърде кратък, и може би не чуха няколкото души, викащи "още" (наистина срамотно малобройна!). В мини-концерта им обаче имаше всичко, заради което ги обичаме:
Невероятното сценично поведение на Насо Русков,
летящите китари на Чарли,
разкъртващия бас на Боби Струкански,
атмосферните клавири на Фичо,
Даката в пълната му мощ
и дори няколко нови парчета,
които се надяваме скоро пак да чуем на живо.
Коментари