Limp Bizkit in Da Fuckin Sofia House

"Rock The Balkans"! Да, като че ли наистина снощи не само зала „Фестивална”, а и целият Балкански полуостров буквално се разлюля от бандите, които се представиха на сцената й. А цялостната организация – със съсипваща точност. Не е за вярване!
Точно в 17.00 ч. забиха първите герои на балканската одисея – небезизвестната българска група Skre4. Плевенчаните, чийто стил често е определян като микс от сиатълски рок-алтърнатив, с елементи на хип-хоп, в рамките на половин час дадоха най-доброто от себе си, за да подгреят малкото фенове, събрали се на уреченото място, в уреченото време. „7 без 10”, „Гол”, „Made in China” и още много други маркираха изявата им. „Ръцете горе!” и това е. Половин час е минал. И като под часовник Skre4 си отиват.

15-минутна почивка и на терена са вече турците maNga. Фрустрирана? Не, не е това точната дума. Не мога да я определя. Знаех за какво ще става дума, но на живо си е друго. Рапкор, хардкор, с ориент и етно мотиви, синтезатори и какво ли още не. И всичко на турски. Пълна лудница. Стартират с първото си парче, а около себе си чувам „Со Керес” и „У-у-у”. Очевидно не се харесват на постепенно събиращата се публика. Едно не може да им бъде отречено обаче. Твърде интересни като амалгама, за да бъдат освирквани. И както се поклащаш в ориент-ню-метъл ритъма какво дочуваш? Не какво да е, а модифицирана версия на „Gangsta’s Paradise” на Coolio. И отново странното усещане, за което стана дума по-горе. Изчезват, като че засекли времето с хронометър, точно в 18.30 ч.

(Тук си отдъхвам и оставям място на специалистите да разкажат за сетовете на Сага и Куинсрайк!)

Заветният миг е все по-близо. Появата на Лимп Бизкит (Limp Bizkit) е обявена за 22.00 ч. и всичко върви като по ноти. Спусната завеса. Дочуват се саунд чекове. Публиката полека-лека започва да се тресе от вълнение. Имам усещането, че всеки момент ще излязат на сцената. Но като че ли нарочно ни карат още повече да тръпнем. Ето ги и тях. Фред Дърст и компания забиват по-силно от всякога с “My Generation”. „A ge-ge-generation! Do you know where you are?” Май вече никой не знае къде е. Скачаааааааай! Няма човек, който да стои на едно място. Скачаме наред с Дърст.

“You are my favorite mother fucker!” Дааа, май е така. Факт. „Livin’ It Up” идва без да пита. Хайде покажете му на Дърст каквото трябва – „Show me what you got” и всички показват. Кой каквото има за показване...

Вече малко се осъзнавам от случващото се около мен и обръщам малко внимание на сцената. Познатите муцуни са рисувани герои и са опънати зад сцената на огромен транспарант. И какво друго? О, да. Националният ни флаг, на който върху всеки цвят са изписани съответно думите Bulgarian Limp Bizkit Fans - знак, свидетелстващ за уважението им към нас. Стига, стига вече с тази сцена. Вниманието трябва да е насочено не към нея, а към актьорите във вечерния спектакъл. Защото те бързо идват и искат да ме изядат жива. “Eat You Alive” е факт, на който не мога да устоя. Идва ми да изям и аз някого. Оглеждам се. Хайде, няма да е днес! Защото солото на Уес Борланд става все по-сурово, ала DJ Лидъл - архитектът по звука, и излял бетонна платформа, способна да удържи на всички звуци. 

Няма, защото бандата веднага ни поднася на чуден поднос един “Hot Dog”. А всички са от доволни по-доволни. Особено щом Limp Bizkit са in da house. Всичко е “fucked up”. И „everybody knows this song”. Така поне казва Дърст. И е прав. Всичко около мен припяват колко “fucked up” e всичко. След като хапвам, директно съм потопена в “Boiler”-a. Нямам време дъх да поема. “Break Stuff”. Искам да чупя. „Everything is fucked and everybody sux”. “It’s one of those days”...да, точно от тези дни ми беше и на мен снощи. “Fuck You, Sofia”, Фред Дърст почти що реве. „Не сме тук, за да ни видите, а сме тук, за да видим вас”. И вече сърцата ни са изцяло отдадени на Фред и компания.

Забиват “Full Nelson” и какво? Фред качва на сцената дузина младежи, които направо се побъркват от кеф. Всички искат да прегръщат фронтмена Фред. Скачат, викат, наравно с всички останали. Направо не да се побъркаш, а не знам какво. Веднага си представям какво ли е да си там, горе, до идола си. Трррръпки ме побиват.

Забравям бързо... Защото идва бруталната “Nookie”. А след нея и кавърът на Джорджмайкъловата “Faith”. И толкоз. Ааа, не, не така. Просветва прожектора върху изрисуваните лица на транспаранта. Чакаме. Май ще се появат пак. Няма къде да ходят. И да. Ето ги с друг кавър. The Who - “Behing Blue Eyes” ни кротва за малко. Подготовка не за кое да е парче, а за легендарното “Rollin”. “Back up, Back up”, “Keep rollin’ rollin’ rollin’ rollin” – няма място около мен. Сякаш всички скачат върху краката ми, а аз върху техните. “Take A Look Around” отбелязва края на това небивало събитие. Оглеждам се и аз. Мисията е невъзможна наистина. Как ще си тръгна? Лепнат кецовете по балатума под краката ми. “I know why you wanna hate me”. Как ще те мразя, Фред? Обичам те. Музиката и всичко, което си ти и което Limp Bizkit са. Сега и завинаги!