Последната вечер на фестивала "Еxit" 2009 най-накрая принуди посетителите му да се разцепят на части в опит да присъстват на няколко концерта едновременно.
Нямаше почивка в неделната нощ!
Още около седем неправителствената организация "R Point" беше окупирала Суба стейдж с духов оркестър от десетина тийнейджъри и няколко изненадващо добри малолетни рап групи – всички състоящи се от „деца от гетото“, иначе казано - роми. Британският продуцент Тим Оливър беше подсилил и без това вдигащия и избухлив саунд на брас секциятта с брейкбийт и джънгъл. А хлапетата рапираха с такъв хъс, такова остроумие и такова убийствено сценично поведение, че ми се дощя потоп да издави българските (че и американските) лигави и преситени ар-ен-би изпълнители. Около хиляда души танцуваха като луди под звуците на продукцията на GRUBB (Gypsy Roma Urban Balkan Beats), които силно ви препоръчвам да чуете на www.grubbmusic.com.
Към десет настъпи размазващо сладкият момент на вечерта, когато Меднес (Madness) се качиха на Главната сцена. Докато седмината изтъкваха своите пъклени черти и се правеха на много страшни с мафиотските си костюми и черни очила, публиката беше залята от топли вълни. Изведнъж всички се обичаха, никой не се блъскаше (даже и невръстните англичани, продължаващи да се движат из тълпата на цели паралелки), непознати хора се държаха за ръцете, телата плавно се носеха над главите на публиката и всичко живо припяваше на "Our House", "House Оf Fun", "It Must Be Love" и останалите сладко-горчиви истории, които британците ни разказваха от сцената.
Самата група така откровено се кефеше на артистичните си изпълнения и реакциите на публиката, че мащабът на концерта напълно се изгуби. Въпреки огромното светещо табло с надпис "Madness" зад гърбовете им, ска легендите сякаш бяха долу, сред нас, и съвсем подомашному споделяха своята радост. За жалост, както очевидно е обичайно на "Exit", нямаше истински бис. Явно програмата на Главната сцена е твърде натоварена за подобни глезотии. След Меднес към нея заприижда толкова народ, че в крайна сметка за някои по-нерешителни и нито много едри, нито много големи фенове на Продиджи (The Prodigy), се оказа напълно невъзможно да видят каквото и да било от гига им.
Пътят към Фюжън сцената, където щяха да се появят поредните пънк легенди - британците Бъзкокс, беше непроходим срещу течението от хиляди, десетки хиляди сръбски почитатели на английските джънгъл чудовища, които чак сега си правеха труда да влязат на фестивала.
Жизнерадостният пънк на Бъзкокс все пак привлече доста местни фенове. Познати прилепчиви мелодийки, бодряшки текстове, танци, пого и фенки с изрисувани лица радваха публиката. Повечето бяха все още заредени от Меднес: целият концерт наподобяваше плавен преход към втората лудост в неделната нощ.
Да, Мандо Диао, смахнатите инди-рок шведи бяха следващи на Фюжън стейдж, заедно с беквокалистки, тромпетисти, китари, перчеми и музикални експлозии, и, както няколко сърби обобщиха (за не ви обидя със сръбския си, преводът е свободен) - „Няма (Франц) Фердинанд, няма (Арктик) Мънкис, Мандо Диао са унищожителите“.
Около три-три и половина Петроварадинската тврдава беше завладяна от електронния звук - на Главната сцена се вихреше дръм-ен-бейс и лаеха МС-а; на Суба стейдж Амон Тобин (Amon Tobin) изгрубяваше пред около две хиляди души, които, както е характерно за неговите партита, се чудеха дали да танцуват, да залитат или да медитират, но въпреки това се кефеха максимално; а Dance Arena-a се пръскаше по шевовете.
Единствена крепост на рока в този момент, сърбите Атеист рап, се радваха на небилвало ентусиазирана подкрепа от публиката.
Към съмване, наситена с чудесата на Амон Тобин, реших да проверя още ли съм такъв ужасен фен на Дарън Емерсън. И не сгреших. Точно по изгрев няколото хиляди души на най-голямата електронна сцена на "Exit" бяха дарени с "Two Months Off" и "Born Slippy"нa Ъндъруърлд (Underworld).
Така завърши "Exit" 2009 за мен: с гласа на Карл Хайд, повтарящ „You bringlightin“...
Коментари