Мизия, или как се изпява любовта!

Мизия (Misia) изнесе великолепен спектакъл в интимизираното пространство на столичната зала “България” снощи.

Преди всяка песен тя разказваше на галещ френски историята на песента и думите, които някой поет е написал за нея, или които тя е почувствала свои. В англосаксонската традиция съществува понятието “круунър”, с което се отличават вокалистите, обръщащи особено внимание на думите. Не зная дали във фадо- традицията има подобно понятие, но Мизия нагледно демонстрира колко е важно да разбираш това, за което пееш.

Малка част от публиката разбираше португалски, което не й попречи да се потопи в чувствената меланхолия на пиесите, посветени на Лисабон, на неговите улици, залезите и поетите му.

Мизия изпя любовта си към града, който явно й е отвърнал със същото, приласкал я е и е приютил неспокойната й душа. В това изповедно-любовно признание я съпътстваха трима великолепни музиканти – двама китаристи и цигулар.

Освен с внимание и почит към думите, подходът на вокалистката се отличи с усещане за тишината в музиката, за паузата, която насища и озвучава изпълнението, там, където думите не достигат.

Мизия, разбира се, пя за sodаde – онази типично португалска тъга по отминалото, по смътното очертание оттатък мъгливия хоризонт, по нещата, което времето и разстоянието са ти взели, преди да си ги имал напълно...

Това усещане е слепнало в представите ни за Лисабон чрез големите певици на фадо и “Лисабонска история” на Вим Вендерс.

Странно съвпадение е, че предната вечер бях прочела как Орхан Памук говори за huzun във великолепната си книга “Истанбул”.

Той описва това непреводимо понятие като спомен за прежно величие, за отминал разцвет, потопил града на Босфора в меланхолия и нега. Мислих си, че е възможно ние, обитателите на континенталните покрайнини, да имаме по-изострени рецептори за тези нюанси на тъгата, че поради географското си положение сме развили сетиво вповече, което ни сближава и сродява, макар че на български нямаме дума за него...

А може би това е просто част от магията на Мизия - да кара всеки, който я слуша, в която и част на света да се намира, да се чувства докоснат, специален и избран.

Obrigada, Мизия, вълшебен концерт!