Обичайните заподозрени: емоции и нещо повече в Строежа

Горещи новини: Издирва се група от артисти, подвизаващи се под името Обичайните заподозрени.

Нанасят дълбок музикално-емоционален смут, предизвикват силни ръкопляскания, скандирания за бисове и куп други "провинения". Последните данни за изява са от четвъртък - 25 октомври, в столичния клуб "Строежа". Известни са имената на нарушаващите спокойствието и реда. За да е по-лесно да ги разпознаете и веднага да се наредите на първа линия, за да може да обогатите доклада с показанията си, ви даваме и някои отличителни белези:

Стефан Вълдобрев – вокалистът на групата. Енергичен, заразяващ с атмосфера. Забелязва се и с китара в ръце.

Иван Лечев – участва и в други подобни групировки, сред които небезизвестната ФСБ. За оръжие ползва китара.

Мирослав Иванов – спирка няма. Хваща китарата и няма сила, която да го спре.

Веселин Веселинов "Еко" – черната кръгла рамка на очилата му изобщо да не ви заблуждават, че е "кротко момче". Използва тежък снаряд – бас китара.

Стоян Янкулов- Стунджи – последен в списъка, но определено не и по важност. Геният на барабаните.

Молим всички граждани да бъдат съпричастни. Поне за една вечер от турнето им.

***

Не, това не ми е рецензията за вечерта, но много исках да го напиша! За абсолютно първи път в живота си, откакто посещавам такива събития, отидох на концерт сама. Абсолютно сама. Познавах единствено една от барманките, респективно – беше на работа. Прекарах страхотно концертно време със себе си. Честно.

Малко след 22.30 ч. излязоха на сцената. Радостни емоции и на сцената, и пред нея. И вече знам: нужен е час и половина на човек да си напълни душичката с нещо красиво и да си тръгне с една особена лекота и умисъл.

Тъй като няма как самата вечер да е обикновена като усещане сама по себе си, тя се превърна и във видимо по-различна. Един голям проектор и една голяма камера, които не са сред обичайните присъстващи. Концертът бе снимачна площадка за кадри от новия филм на Стефан Командарев - "Съдилището". Песента се казва "Сняг над Сахара" и въпреки че е съвсем нова, дали заради камерата, или заради нещо друго, това изобщо не пролича в публиката.

Ето и още от песните, които чухме:

"Нов"
"Към"
"Силикон"
"Хромозоми"
"Тя"
"Фойерверк"
"Не" (която винаги се изпълнява в чест на Миро)
"Там ще избягаме, там ще се скрием"
"Стреляй"
"Пропаганда"
"Аз ли съм, или не съм" (от "Пансион за кучета")
"Бряг с цвят най-зелен" ( от "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде")
"Едно"
"Рай"
"Вълк" (бис)
"Хеликоптер" (бис)
"О-о-обичам те, мила" (бис)

Песни, повечето от които с еднословесни заглавия, но казващи повече от всичко в себе си. Отнесени, с емоция, насочени към правилното място, и ума, и душата, и цялото същество.

"Страст, власт, чар, сласт,
дъх, дух, стръв, кръв,
грях смях, плач, страх,
брак, мрак, пух и прах,
днес - плът, утре - път,
ярост и безумие,
преди, след и сега,
любовта ... похотта...
дива, дива, дива, дива,
груба, сляпа, дива
буйства в нас ...
страст, власт,
път, плът, стръв,
да, това е рай и то какъв
рай, рай, рай, рай ..."

Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерии".