Епично и помпозно звучат Хагард (Haggard) за почитателите си.
Епика се лее и от студийните записи на германците.
На живо обаче лъха леко разочарование, скука и простота в музиката на състава. Постно, равномерно и разчитащо на други средства е изпълнението им на сцена. И е чудесно (за тях), че Летният театър в Пловдив им даде възможност да разгърнат спектакъла си на воля онзи ден.
Три автобуса, отпуснати безплатно от организаторите за столичните фенове с билети за концерта. Цена на пропуска - 15 лева. Билети от траш фиестата с Exumer и Savage Grace, важащи и за шоуто на Хагард – жестовете на промоутърите "Арт БГ" наистина бяха страшно много. Толкова, колкото някои организатори не са правили към почитателите за цялата си дейност като промоутъри. Отличен тайминг стоварва софийските метъли под тепето на Альошата в 19.20, а дългата върволица дългокоси типажи по тясната алея към входа на театъра напомня кадър от „Властелинът на пръстените”. Небето е сиво, но още не вали, подмятат се съдове с еликсири на живота от различни родни пивоварни, пушилистът на "Булгартабак" отправя димни кълба към облаците над Пловдив, докато чакаме да се съберат всички желаещи да видят гостите с Пловдивската филхармония.
Нормално е при концерт с такъв мащаб ситуацията да върви по-мудно и Азиз Насери извежда седмината си спътници под прожекторите на открития театър малко след 20.30. След ремонта той може да приюти над 2 000 зрители. И почти всички седалки са заети. Въпреки опитите за дъжд. И над 1 500 души посрещат с възторжен рев групата. Този път Хагард са осмина. Прави впечатление липсата на басов инструмент. За съжаление, тя се усеща и в музиката на формацията – плътността и основата на ниските тонове не могат да бъдат прикрити от барабаните, виолончелото или клавишите на пианото. Рифовете на Азиз и Клаудио Куарта пък са почти напълно идентични, което на практика обезсмисля наличието на две китари на сцената.
Присъствието на Клаудио обаче е силен визуален коз за бандата – мургавият дребосък не спира да позира, да се пули, да куфее, да тича по сцената и да надъхва тълпата с жестове през следващите два часа и половина. А един такъв чудесен диригент върши много. Ритмични композиции като “Per Aspera Ad Astra”, съчетаващи бърз метален ритъм и мелодията на акустичните инструменти, енергичните подскоци на китариста, куфеенето и физиономиите на сопраното Сузане Елерс палят тълпата и скоро празното пространство пред голямата сцена се изпълва с куфеещи фенове, размахващи коси и юмруци и крещящи въодушевено пред щастливите музиканти. А средновековната народна песен от Швеция "Herr Mannelig" се превръща в един от пиковете на вечерта с чудесната си мелодия и напева на над хиляда гърла. Поклон за отдадената публика, която се наслади докрай на концерта, без да обръща особено внимание на честите технически грешки, като изключване на китарата на Азиз, прекъснал микрофон на симпатягата Фифи Фурман и няколкото припуквания на колоните.
После - факли, плюене на огън, безспирно куфеене и още тонове гримаси от двамата основни позьори на състава и чак докъм 22 часа песните на Хагард се сливат в монотонна еднообразна каша от постен метъл и класически инструменти и дует между силни оперни вокали и здрави дет ревове. След това обаче представители на Пловдивската филхармония заемат местата си в дъното на сцената, предвождани от диригента Христо Михайлов. Изведнъж над Летния театър еква много повече музика, отколкото в последните час и половина. "Tales Оf Ithiria", "The Sleeping Child", "Requiem" - това са само част от изпълненията на германските симфоници, които чухме разделени между метъл състав и класически оркестър. Гледката и чутото наистина си заслужават бурните аплодисменти и многократните скандирания „Плов-див-ска-фил-хар-мо-ния”.
Гостите неведнъж благодариха на талантливите си български колеги преди двата състава да се скрият за кратко зад сцената и да ги извикаме за втори път пред нас. Все пак още не бе прозвучала любимата на мнозинството "Awakening Тhe Centuries". И след първия бис - "The Day As Heaven Wept", дойде и заглавната песен от албума на Хагард от 2000. "Фурор"е слаба дума за тоталното издивяване на тълпата, събрана в подножието на сцената, и виковете, които изпратиха бандата след второто й гостуване в България.
И нека негативите в текста си останат за сметка на автора! По-важното е, че стотици хора се изкефиха максимално на иначе чудесното откъм атмосфера и организация събитие.
Което е от най-голямо значение, все пак.
Коментари