Втората седмица на февруари беше белязана от финала на музикално-младежкия, българо-белгийски, акустично-електронен проект "Фюжън Ембаси".
Конкурсът пое тежката задача да хвърли мостове между родната традиция и модерното фюжън звучене без да прави типичния болкън бийт. С три напълно различни един от друг концерти, посолството на фюжъна доказа, че добрите връзки между всички тези елементи са възможни, когато се градят върху приятелство и споделена творческа енергия.
Преди да представят собствените си артисти – Фюжън Оркестра, създателите на младежкия доброволчески проект устроиха надсвирване между пет други групи в "Sofia Live Club". Фюжън състезанието съдържаше две задачи – интерпретация на народната песен „Леле, свашке“ и собствено парче, а победителят беше избран със сборните гласове на публиката и професионално жури, включващо: НиколайИванов от ОМ, Краси Желязков от Балкански коне (който свири на тамбура във Фюжън Оркестра), и Андрийс - белгиец, продуциращ проекта. Пет изненадващо различни една от друга групи свириха в препълнения клуб и обираха овациите както на собствените си агитки, така и на чуждите.
Напрежението на трите по-академични формации обаче им изигра лоша шега – двете най-лежерни и най-малко школувани групи обраха гласовете на публиката и журито, за сметка на твърде стегнатите и изпипани, но изградени по позната формула композиции на Силвър Бийт Кълектив, Фламбура и Каргона. В крайна сметка състезанието спечелиха изключителните улични музиканти от Оратница, единствената напълно акустична банда, чийто саунд блика от кахона на Бъни, кавала на Християн и вокалите на Иван Попа - с бруталните диджериду баси на Хорхе.
Два дни по-късно "Първо студио" на БНР се пръскаше по шевовете. Официалното представяне на Фюжън Оркестра, за жалост, се оказа наистина твърде официално. Много думи се казаха за българо-европейската светла дружба, и изобщо много думи се казаха, преди ефирът и сцената да бъдат отстъпени на оркестъра. Вероятно подобно представяне е било задължителна част от проекта "Фюжън Ембаси" за пред партньорите, но някои от музикалните решения на 11 февруари все пак останаха неразбираеми за публиката – пълната липса на импровизация (при все че всички знаем, че импровизацията стои в основата на този музикален проект), няколкото чисто акустични песни, които звучаха твърде традиционно, и пускането на недовършени композиции, незнайно защо наредени една след друга в началото оставиха тежко чувство у слушателите. Като че бяха наблюдавали изпит отстрани без да могат да подскажат на видимо затруднените изпитвани.
Тревогата, че Фюжън Оркестра всъщност нямат достатъчно завършен материал, и не са съвсем готови за сцена, беше напълно пометена от шеметното им съботно изпълнение в столичната галерия „Индустрална 11“. Около два часа многобройният състав носи неколкостотин души на крилете си над близки и далечни земи, хвърля ги в танци и еуфории, четирите невероятни певици Цвети, Ася, Вива и Буба (в реда, в който стояха на сцената) успяха да разплачат тоя и оня, други бяха довършени от епичните гласове на Ристо и Веско от Исихия, а останалите музиканти просто блестяха, въпреки спорадичните проблеми със звука. Бързо стана ясно, че каквото и да беше спряло членовете на Фюжън Оркестра да се развихрят в "Първо студио", то вече беше преодоляно. Може би принос за това имаха и другите чудеса на вечерта в "Индустриална" – магическия декор, в който птици, листа и ангели връхлитаха от всякъде, зарибяващият балкантонски сет на Андрей ("Cotton Records"), прожекциите по хора и стени, и другите съботни звезди Оратница, вече бяха стоплили толкова много сърца, че Фюжън Оркестра можеха да бъдат посрещнати само с отворени обятия.
Преди в халето на Хладилния завод щафетата да поемат диджеите, победителите от вторнишкото състезание се присъединиха към героите на вечерта за последен главотрошащ бис.
Остатъкът от нощта принадлежеше на електронния звук.
P.S. Чуйте The Big Thing от http://www.fusionembassy.com/bg/the_fusion_orchestra_bg
(Наистина си струва!)
Коментари