Шотландско шоу от Тексас с вкус на отлежало уиски в София

Този концерт закъсня с близо 30 години.

После го хванаха и "задръжки" (казармен термин, припомнящ за нещо зловещо) от половин година. Истинско щастие е, че изобщо го дочакахме през 2018-та. Много други като Питър Ситера например, не извадиха този щур късмет на нашенска територия.

Кои бяха Тексас и за какво се борят вече три декади, под все по-обезумяващото музикално небе? Една от стотиците прекрасни поп-рок групи в златната мейнстрийм среда, които MTV направи световноизвестни във времената, когато беше на 100% музикална телевизия.

Без чак бомбастични успехи в световните чартове, Шърлийн Спитъри и нейните момчетата оцеляха в свирепата война на музикалния бизнес, захапвайки от бурните години между две столетия. И все пак: 13 броя Топ 10 сингли във Великобритания не са шега работа. Плюс 10 студийни албума за бандата от Глазгоу, Шотландия, кръстила се на филма "Париж, Тексас" от епичната 1984 година.

През последните 12 години музиката на Тексас няма абсолютно никакъв комерсиален успех, но това е лесно обяснимо. Просто през 2006 година, световната музика неофициално УМРЯ. Може да звучи ултракрайно. Ама който не вярва, да се допита до епохалната тв-проява "Top Of The Pops" (1964 – 2006). Точка.

С леки промени формацията запази почти оригиналния си състав от края на 80-те, основан от неуморния басист Джон МакЕлхон – истинска легенда, белязала култови осемдесетарски формации като Altered Images и Hipsway. Между другото, пускам и двете групи редовно като диджей в "Носталгичните четвъртъци" #TBT. Нищо, че са суперекзотични за моментните вкусове.

В 20.14 часа шоуто в зала 1 на НДК започва. Ама с лек "леден душ". Почти никой не е наясно, че не Тексас ще открият концерта, а имат съпорт за цялото си турне в лицето на тайнствения електро-проект Kvasir, за който дори BBC не знае почти никакви подробности. Първо го вземам за диджей с някакъв шлем на лицето, по който светят разни индикатори, по подобие на Daft Punk. И вместо чакания поп-рок madе in Texas, от боксовете в НДК изригва с ужасна сила някакво синти-електро на ръба на техното. Съществото с шлема се оказва, че и пее, но звукът е толкова силен, че едва изтрайвам 4-те му трака (цялото му дебютно ЕР) с палци в ушните миди. Крайно нелеп съпорт! Направо безкрайно... А след "нещото" започва едно мотаене, което тотално изнервя обстановката. Шестима души не могат да му изнесат един куфар джаджи от сцената има-няма 10 минути. В това време поне звуковият фон е безупречен в лицето на тракове от Talking Heads, The Clash, New Order и Едуин Колинс. На една вълна сме с Тексас, просто да бяха извикали мен - да ги подгрея като хората! Kvasir си е за Ибиса-та. Или за там, където си клатят главите.

Малко преди 21.00 часа вече съм толкова изнервен и отегчен, че съм готов да разкостя хедлайнърите в този репортаж. Но бандата от Глазгоу знае как се прави шоу. И то последно от това турне! Само 4 такта са нужни от песента им ракетоносител "I Don't Want А Lover" (1989) и посъбралите се към 2 500 души да скочат едновременно на крака, за да не спрат да пружинират близо два часа. Не помня да съм виждал подобно вихрено начало на концерт в зала 1 досега. Буквално от десетата секунда.

Саундът вече така е подгрял от съпорта и размотаването след него, че направо се врязва кристално в слуховите рецептори. Гласът на Шърлийн звучи магьоснически свежо, а тя танцува в бясно темпо с резедавата си китара. Овациите са толкова бурни още след първото изпълнение, че продължават точно колкото него. Фронтдамата е видимо поласкана и безмерно доволна.

Нямам идея дали всички концерти от това турне на Тексас са започвали по този вихрен начин или причината е, че тази брилянтна банда идва за първи път в България през своята 30-годишна кариера. Но положителните вибрации са впечатляващи. И те не спират при следващите два хита "Summer Son" (1999) и "Halo" (1997). Между тях госпожа Спитъри се разходи и през няколко сектора сред публиката в залата. Позакача се с фенове и деца, снима се за спомен с някои, а една девойка ѝ подари шоколад. Въобще, лееше се любов.

После още два хита от дебютния албум "Southside", издаден през 1989 година, и най-после парче ("Let's Work It Out") от новия албум на Тексас "Jump Оn Board" (2017). След това схемата се запазва с два хита от 1999-та, включени в диска "The Hush", и отново нова песен - "Tell That Girl" – изключително ударен радиохит. Ако има кой да го върти, разбира се.

От този момент, Шърлийн започва да прави все по-големи паузи между песните, превръщайки шоуто в женска говорилня с белези на стенд-ъп комеди. Към края на концерта е на ръба да пресоли манджата, но явно и умората от турнето-маратон си казва думата. Гласът ѝ обаче не мърда! Свеж и кристален е както в самото начало. Особено размазващ е в кавъра върху хита на Ал Грийн "Tired Оf Being Alone". Зверска блу-айд-соул вокалистка.

Малко преди ударния троен финал, Тексас изпълняват "In Demand" във вълшебен акустичен вариант, а море от светещи мобилни телефони превръща зала 1 в горен ляв ъгъл на американското знаме. После - чаканият взривяващ финал, включващ любимите хитове "Black Eyed Boy" (1997), "Inner Smile" (2001) и "Say What You Want" (1997).

Върлинестата фигура на застарелия Джон МакЕлхон дирижира шоуто с тежка класа, но не обелва нито дума. А и е невъзможно да се дореди от бърборещата като Еминем Шърлийн Спитъри, която се прибира при вечно несъгласната с нея своя 16-годишна дъщеря.  Само да допълня, че другият от ветераните в Тексас – Аллай МакКърлен, е суперчитав китарист и изглежда в топформа. Като прибавим към това и брилянтния глас на певицата, въпросната шотландска банда може да откара като нищо още 20 години стабилна кариера.

Бисът е ясен отдавна. И малко странен, разбира се. От рода на: "Айде и това последно и да ви е ясно, че повече няма да има!". Вечната мелодия на Марк Джеймс , прочута от Елвис Пресли и още поне дузина след него,  "Suspicious Minds".

Така ще е и занапред в България. Ще чакаме хитови групи да престареят и поевтинеят, за да ги видим евентуално, ако чалгата и Криско изобщо дадат някакъв шанс да оберем огризките от близкоминаващото им турне. Към 2038 година като нищо ще дочакаме и Imagine Dragons. Стига да не са закрили държавата дотогава...

Или ние самите не сме емигрирали вкупом към Тексас (примерно).

Сетлист:

I Don't Want А Lover
Summer Son
Halo
Everyday Now
Thrill Has Gone
Let's Work It Out
When We Are Together
In Our Lifetime
Tell That Girl
Tired of Being Alone (Al Green cover)
The Conversation
So Called Friend
In Demand (acoustic)
Black Eyed Boy
Inner Smile
Say What You Want

Бис:

Suspicious Minds (Mark James cover)

Снимки на Албена Цолова - Бета - в секцията "Галерия"