Какво по-добро от букет музикални емоции в средата на работната седмица, а още повече - създадени именно от самите Soen.
Концертът на супергрупата се състоя на 16 октомври в столичния клуб Joy Station, който за пореден път доказа себе си като учтив домакин на събития, величаещи прогресив рока в неговите разнообразни форми.
Хедлайнърите, известни със своята смесица от абстрактни и мелодични рифове, я пресъздадоха с неповторима атмосфера на емоционална дълбочина на живо и у нас. Те привлякоха разнообразна тълпа от метъл ентусиасти, фенове на прог рока и слушатели, които ценят както техническата музика, така и нейните най-меланхолични и авангардни аспекти. Създаден през 2010 г., съставът включва вокалиста Joel Ekelöf, барабаниста и основател Martin Lopez (бивш член на Opeth), китариста Cody Lee Ford, басиста Oleksii "Zlatoyar" Kobel и Lars Åhlund - кийборд/китари/ бек бокали. Музиката на групата съчетава тежки рифове, сложни ритми и интроспективни текстове, което силно ги откроява в прогресив метъл сцената с неповторимата им харизма.
Формацията пристигна като част от турнето в подкрепа на последния ѝ албум "Memorial" (2023). Емоционалният запис разглежда теми като загуба, надежда и вътрешна борба. Сетлистът беше добре подбран, с повече акценти от актуалното издание, но в него бяха включени и любими на феновете пиеси от предишните произведения "Lotus" (2019) и "Imperial" (2021). Темпото и надграждането на последователността на парчетата в репертоара впечатли с баланс на по-интензивните, по-тежки парчета с атмосферни и мелодични изпълнения. Това позволи на публиката моменти на съзерцание, преди да бъде отново привлечена от енергичния интензитет на композициите.
Начален тласък на концерта даде Trope. Приятното акустично дуо успя изцяло да зарази публиката с енергийните си и алтернативни изпълнения. Известна част от репертоара им беше умело импровизиран, тъй като единственият съпровод на акапелните женски вокали - Diana Studenberg беше жулещият и крайно динамичен акустичен акомпанимент от мъжката страна. Сценичното държание на вокалистката беше осезаемо емоционално, непринудено и пределно естествено, което заслужи бурните аплодисменти след края на сета.
След кратък антракт дойде ред на Oddland. Удоволствието да гледам тези музиканти и на българска земя беше несравнимо. Те са известни със способността си да вплитат сложни полиритмични структури с емоционална дълбочина, създавайки музика, която събужда проницателно мислене и вълнува душата. Финландският квартет, съставен от Sakke Väyrynen (вокали, китари), Joni Palmroos (китари), Ville Viitanen (бас) и Pekka Laitinen (барабани), наблегна на последния си албум "Vermilion“ (2022). Творбата изследва мрачни теми в дисонантни хармонии и сложни композиции. Пърформънсът показа дълбочината и динамиката на най-новото творчество четиримата, заедно със селекции от по-ранните им албуми "The Treachery Оf Senses" (2012) и "Origin" (2016). Безпроблемните преходи между тежки и комплексни джент рифове и атмосферични пасажи подчертаха неустоимия музикантски чар на финландците. Тяхната способност да се "заключват" в сложни, променящи се времеви размери, без да жертват груува, беше забележителна. Играта на барабани на Pekka Laitinen беше особено впечатляваща с използването на полиритми и динамични смени, добавящи допълнителен слой сложност към песните. Китарното майсторство на Joni Palmroos също беше ключово за шоуто на Oddland. Неговата способност да преминава от комплексни, технически сола към атмосферични, натоварени с ефекти пасажи, придаде на музиката им кинематографично качество. По време на "Above Аnd Beyond" той използва реверберационни ефекти и създаде усещане за пространство и напрежение. И то беше прецизирано изключително добре. За огромно съжаление, времето на групата изтече твърде бързо. Но искрената, приятелска комуникация с аудиторията и неподправеният професионализъм на финските изпълнители със сигурност заслужава хедлайнърска позиция, а не сянката на съпорт банда.
За последвалия 20 минутен антракт, пространството в залата се изпълни почти до краен предел. Всички нетърпеливо очакваха хедлайнърите. Те поставиха началото с рязко влизане на "Sincere" (началната песен от "Memorial"). Безупречен подход за ордьовър - като всеки член демонстрира техническата си мощ. Вокалното изпълнение на Joel Ekelöf беше акцентът през цялата вечер. Гласът му - смесица от уязвимост и сила, перфектно предаваше емоцията в последвалите "Martyrs" и "Savia". Феноменалната вокална техника, както и завидно спокойствие на сценичното присъствие на солиста, ясно пролича и в "Memorial" и "Lascivious". По време на по-тежките песни като "Deceiver" и "Unbreakable" гласът му пробиваше с лекота плътните текстури на струнните инструменти. Изпълнението на Martin Lopez, от друга страна, беше майсторски клас по прогресивни метъл перкусии, движейки се без усилие между сложни времеви размери и груувове, които добавяха дълбочина към звуковия пейзаж на групата. Неговото управление над ритъм секцията, съчетано с гръмотевичните бас линии на Oleksii Kobel, заземи по-експерименталните елементи от звука на Soen. Китаристите Cody Ford и Lars Åhlund представиха блестящи сола и атмосферични слоеве, често сплитайки сложни хармонии заедно. Струнното майсторство върху "Illusion" и "Modesty" беше особено наелектризиращo. Тези моменти на импровизация, меланхолия и интроспекция заредиха публиката с неповторимата и характерна за тази формация енергия.
Финландците задържаха публиката напълно ангажирана по време на шоуто и създадоха атмосфера от благодатна хармония. Емоционалното ниво на присъстващите достигна своя връх по време на пиесите от "Lotus", които феновете пееха заедно дума по дума. Joel Ekelöf често се обръщаше към тълпата между песните, изразявайки благодарност за подкрепата и говорейки накратко за темите зад песните. Скромността и връзката на групата с публиката бяха очевидни. Това усещане във въздуха допринесе за интимността на гига, въпреки тежката и грандиозна специфика на музиката.
Качеството на звука в залата беше превъзходно. Музиката на Soen разчиташе до голяма степен както на професионализма на своите създатели, на живото изпълнение, така и на чист микс. Клавишните партии представляваха умело прецизирани записи, пуснати в правилния момент, за да допълнят живия струнен акомпанимент. Всеки инструмент беше добре балансиран, като басът и барабаните осигуряваха мощна основа, без да претоварват по-деликатните китарни и вокални пасажи.
Осветлението беше синхронизирано с приливите и отливите на музиката, с наситено синьо и лилаво по време на по-мрачните парчета "Ideate" и "Lotus", и по-ярки червени и оранжеви в синхрон на агресивните моменти в парчетата "Deceiver“ и "Sincere“ . Минималистичната, но ефективна настройка на сцената, позволи фокусът да остане върху представянето на групата.
Един от най-впечатляващите аспекти на музиката на Soen е емоционалната тежест, която носи. Песни като "Lotus" и "Memorial" пресъздават теми за себеотражение, лична загуба и изкупление. Атмосферата в залата често беше наситена с емоции - особено в по-тихите моменти, когато групата позволяваше на музиката да диша. Публиката реагира с благоговение в тези мигове, а много от феновете бяха видимо развълнувани от искреното изпълнение.
Двойният бис беше катарзисно освобождаване на енергия. "Antagonist" с пулсиращия си ритъм и реещ припев беше естествената ескалация и алюзия към "Violence". Именно това парче завърши вечерта на висока нота, оставяйки публиката въодушевена, екзалтирана, но и интроспективна. Удоволствието от музикалната меланхолия беше изписана по лицата на всички.
Вечерта със Soen беше живо свидетелство за майсторството на музикантите. От техническата прецизност на мелодиите до емоционалната дълбочина на песните, изпълнението беше увлекателно от началото до края. Ентусиазмът на публиката, съчетан с този на групата, допринесе за истински незабравимо изживяване. Способността на финландците да съчетават тежък, сложен метъл със сърдечни, трогателни текстове, е това, което ги отличава от останалите. Този лайв, организиран от Wrong Fest, беше перфектно доказателство за уникално артистично сливане.
За феновете на прогресив метъла, Soen представи шоу, което беше както технически впечатляващо, така и емоционално резониращо. Силно напомняне за позицията на групата, неслучайно наредена сред водещите в жанра днес.
Галерии на Станимир Станчев:
Soen:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1201968860999917&type=3
Oddland:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1201956001001203&type=3
Trope:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1201949527668517&type=3
Коментари