За шеста поредна година Sofia Live Festival ни пренесе в света на съвременните фестивали.
Двете вечери бяха свързани с две различни идеи за свободата. Над 15 000 посетители и една Борисова градина, изпълнена с музика, емоция и незабравими срещи. Така ще остане в историята настоящето издание на фестивала, който затвърди позицията си сред едно от най-значимите музикални събития в Югоизточна Европа.
На 27 юни фестивалът беше открит от Стругаре и неговото специфично "дейвидлинчовско" звучене. Силното слънце, съчетано със сюрреалистичното въздействие на музиката, замайваше и отвяваше разноликата и шарена публика. Къде? Може би в онова пространство, което очерта и езика на фестивалната вечер. Език на изкривения китарен звук, на гнева и политическите лозунги. Първата вечер принадлежеше на бунта.
Не на разрушението, а на онзи бунт, който отказва да приеме света такъв, какъвто е. Онзи съзидателен бунт, който те държи буден и жив… И който те кара да танцуваш.
Втората група беше гостенка от Сърбия. KOIKOI донесоха в София енергията на едно будно поколение, което отказва да мълчи. В същия ден, в който сръбският президент Александър Вучич обяви, че ще подаде оставка "до няколко седмици", групата ни показа какво означава да отстояваш ценностите си. През последните години KOIKOI се превърнаха в един от музикалните символи на студентските протести в Сърбия. Концертите им все повече приличат на събиране на хора, които вярват, че културата също може да бъде гражданска позиция. Специфичното съчетание на балкански фолклор, алтернативен рок и пост-пънк при тях не съществува като отделни стилове, а като общ език на несъгласието.
Неслучайно след тях IDLES изглеждаха като естественото продължение на тази история. Ако KOIKOI показват как протестът звучи на Балканите, IDLES от години доказват как една пост-пънк група може да превърне сцената в пространство за солидарност. Вместо познатата пънк агресия те предлагат съпричастност. Вместо омраза – общност. В песните им постоянно присъстват теми като разделението, ксенофобията, имиграцията, психичното здраве и натискът върху съвременния човек. Посланията им никога не звучат като партийна проповед, а като призив хората да останат хора.
И тази идея се чуват не само в музиката им. Китаристът Марк Боуен от години излиза на сцената с рокли, превръщайки собственото си присъствие в критика към токсичната мъжественост и към представата как "трябва" да изглежда един музикант. При IDLES дори сценографията е политическо послание. Те отказват клишетата така, както отказват и музикалните жанрове.
Затова първата фестивална вечер не беше просто вечер на китарите. Беше вечер, в която музиката настояваше, че съпротивата може да бъде шумна, но и човечна. Така и завърши – с хиляди светещи телефони, движещи се като вълна в ритъма на Three Days Grace.
Това гостуване беше особено чакано от българските фенове, защото е сред първите европейски фестивални участия на бандата след завръщането на оригиналния вокалист Адам Гонтие през 2024 г. На сцената пяха двамата легендарни вокалисти – Адам Гонтие и Мат Уолст, благодарение на което чухме класическите хитове на групата, съчетани с новите им песни.
След подобен заряд вторият ден изглеждаше като естествено освобождение. Не защото политиката беше изчезнала, а защото тялото започна да говори вместо думите.
Френското поп дуо Papooz внесе лекота и типично лятно настроение. След тях Nothing But Thieves показаха защо продължават да бъдат една от най-интересните британски рок групи, а KINK още веднъж доказа защо българската електронна сцена има собствен световен глас. При него електронното звучене никога не е механично. Импровизацията, аналоговите синтезатори и живото изграждане на музиката превръщат всеки сет в неповторимо събитие. Автентичността тук не е поза, а процес.
Кулминацията на събитието, което се провежда с финансовата подкрепа на Столичната община - Календар на културните събития и Министерство на културата, обаче принадлежеше на легендарните Underworld. Повече от три десетилетия те са сред артистите, които непрекъснато променят представата за електронната музика. Техният звук винаги е бил мост между техното, хауса, ембиънта, експерименталната електроника и рок енергията. Ако Kraftwerk положиха основите на идеята, че машините могат да бъдат музикален инструмент, Underworld припомниха колко човешка може да бъде електронната музика. Между двете групи съществува своеобразна приемственост – уважение към иновацията, но и постоянен стремеж всяко следващо поколение да измисля собствен език.
И именно така завърши фестивалът. С хиляди хора, които вече не бяха публика, а общност.
Под знамената, между светлините, сред праха, тревата и топлия вечерен въздух пространството около Колодрума отново се преобрази. За два дни то престана да бъде просто място за концерти. Място, в което различни поколения, различни вкусове и различни истории успяха да намерят общ ритъм. Когато и последните светлини угаснаха, за пореден път остана усещането, че Sofia Live Festival не е поредица от концерти.
Той е онова пространство, в което бунтът и танцът говорят един и същ език.
Езикът на музиката.
Снимка: Sofia Live Festival
Коментари