Струнц и Фара в София: Много музика за душата!

Почна новата година, а с нея вече идва време и за нова страничка в концертното тефтерче.  Началото ѝ трябва да е достойно, а какъв по-добър старт от Новогодишен музикален фестивал?! Организаторите от Националния Дворец на Културата, подпряни от рамото на добрите ни познайници "София Мюзик Ентърпрайсис", сбъднаха едва на петия ден от 2009 мечтата на мнозина меломани да гледат китарното дуо Струнц (Strunz) и Фара (Farah) у нас. Колко иронично - след чутото и съпреживяното, със сигурност ще се намерят колцина, които ще сложат клеймото "най-добър за годината" именно на този спектакъл. И ще е заслужено, без преувеличение.

Симпатичните Хорхе Струнц, родом от Коста Рика, и Ардешир Фара, израснал в Иран, са не само добри музиканти, но и страхотни разказвачи. Толкова умело, сякаш без да искат, успяха да влязат под кожата ни и да оплетат мислите ни, че възхищението ми в момента е единствената адекватна реакция. С много препратки към неотдавна състоялия се концерт на маестро Ди Меола в Пловдив, шоуто на двамата виртуози все пак преподаде нов урок - по изтънченост и владеене на хипноза, с единствено средство за действие - акустичния звук.

В компанията на атрактивния тексасец флейтист, но и кларнетист, и двамата чаровни кубинци - на перкусиите и контрабаса, Струнц и Фара ни пратиха на едно толкова топло, уютно и в същото време толкова екзотично и завладяващо място, че, уверявам ви, забравихме за снежната "приказка" по софийските улици... Минахме от игривото латино през палавия етно джаз до фламенкото, за да усетим мириса на Средиземноморието, но и за да приседнем на турския бряг, където кларинета избяга някъде в неравноделието, потупван по рамото от дуото неуморни китари.

Струнц и Фара - приказка! И с това мога да изчерпя темата. Само около 1500 души в зала 1, но късметлии. Над час и половина истинска буря от звуци, картини на сцената и около нея, а иначе всичко е толкова семпло. Петима професионалисти, които са нясно с тънкостите в занаята и не се колебаят да те хванат за гърлото или да те погъделичкат, за да настръхнеш, без да са те докосвали... Не ми се мисли какво ни чака тази година, ако първият концерт в действителност е показателен. Смислено, елегантно, с куп сола, от които не боли глава, и толкова много музика за душата.  Даааа, за Душата!