Супергрупата Atoms For Peace на Exit 2013

Събота вечер на Exit ("Екзит") - винаги най-силна и винаги най-посетена.

Крепостта Петроварадин почти се пръсва от повече от 45 хилядите си посетители. Достигнала е пълния си капацитет. На местните алтърнатив рок (или пък джаз, или пък денс) магьосници Даркууд Дъб са се струпали около 10 хиляди. Точно след тях започва голямото чакане.

След около час закъснение, в който нито един от публиката на Даркууд Дъб не помръдва от мястото си, а напротив - пред главната сцена в очакване, се трупат все повече хора, звездната банда Atoms For Peace изскача сред блицове и изкривени ритми. Том Йорк веднага се хвърля в своята собствена лудост от епилептични танци и мелодичен болезнен вой, подкрепен от супергрупата си. На една сцена с него стоят самият Флий, продуцентът на Рейдиохед и не само - Найджъл Годрич, барабанистът Джоуи Уаронкър, познат ни от R.E.M. и Beck, и тур перкусионистът на Ред Хот Чили Пепърс - Мауро Рефоско. В дългия си и напоителен концерт изсвирват целия си първи албум - "Amok", парчета на Radiohead и някои от соловия дебют на Том - "The Eraser".

Заради доминиращите ритми и силното влияние на афробийта, е лесно да наречем Atoms For Peace денс формация. Само че това е един доста странен танц - увлечени от чудовищната енергия на Том Йорк, феновете се гърчат ритмично в тълпата, докато над тях се сипят сложни плетеници от перкусии, тежки баси и гласът на самия Том, все така екстатичен както и в Рейдиохед. От време на време сола на пиано и беримбао разведряват гъстите краски на мрака, който се лее от музиката на Атомите.

После гигът изведнъж свършва, ужасно рано - когато музикантите слизат от сцената, цялата тълпа ревва в един глас. "Искате ли да ни слушате още?", пита Том Йорк сънливо и почти учудено, когато се връща пред очите ни. Следва бис с дължината на самия концерт, но още по-зареден, още по-тежък, още по-френетичен. Парчетата се редят почти без паузи - в пълен шемет, а публиката се разпищява от радост при всяко интро. Някъде в лудницата Том Йорк сяда на пианото и запява "Rabbit In Your Headlight", парче, което не съм се и надявала да чуя на живо. В този момент вече няма гърло, което да не припява. Още малко лудост и групата отново напуска главната сцена, за да се върне този път на истински бис. Том Йорк и Флий се появяват по хавлии и остават с тях до края. Като странни монаси на забравен и вероятно опасен култ.

След края на концерта усещаме натиска на следващата тълпа - феновете на Chase & Status (Чейс и Стейтъс) се борят за по-предна позиция, а ние не можем да излезем нито от мелето, нито от болния мозък на господин Том Йорк.

Снимки на Дара Кръстич от Exit 2013:

10 юли

11 юли

12 юли

13 юли