"Въздух с вкус на метал" не е само припев на хеви класика от 80-те, не е просто фраза, загнездила се в съзнанието ми седмици наред.
Въздух с вкус на метал - такъв е вкусът на въздуха, който дишам. Всеки ден. Но тази понеделнишка вечер усещането за метален вкус в устата е още по-наситено. Тананикам си именно "Гладиатор" на Импулс, докато крача към столичния клуб Live & Loud, където, мисля си, ще се влезе трудно, защото ще е претъпкано. Да, обаче не съвсем. The Three Tremors – проект на трима певци – гиганти в хеви метъла, както ми става ясно с пристигането на място, явно не вълнува иначе широката метъл общност в България.
Извинете, всъщност това си е група, а не проект. Tim "The Ripper" Owens (екс-Judas Priest, екс-Iced Earth, екс- Yngwie J. Malmsteen, Dio Disciples, Charred Walls Оf Тhe Damned и много други), Harry "The Tyrant" Conklin (Jag Panzer, Satan's Host, Titan Force, екс-Riot V) и Sean "The Hell Destroyer" Peck (Cage, Death Dealer, Denner/Shermann, Warrior) са дошли в София, за да представят на живо целия си дебютен албум като отбор. Към листата с песни от "The Three Tremors", каквото е заглавието на изданието, ще добавят и хеви метъл класики и така, дет се вика, сет листът им ще изглежда като best of на хеви химните. Или нещо такова. Да не преувеличаваме, но наистина им се получава и то с лекота. Има моменти, в които пеят по един, обаче на повечето парчета си делят вокалните партии. Усеща се тук-там леко отстъпване – пускат се напред един друг, без опити някой от тях да доминира. Така де, не са там да се надвикват, както се казва. Всеки от тя е доказан певец, опитен фронтмен и музикант професионалист със завидна дискография. Тогава защо им е да се мерят.
Хари, както Тим, а и Шон – и тримата се стараят, приемат ангажимента си сериозно и вероятно си казват: "мамка му, това е истинско". Така е – истинско е. Настръхваш повече и повече с всяка следваща песен, ако не и да си седиш все наежен. Ами как по друг начин да си в компанията на тези големи гласове, така конфигурирани и пуснати на воля в уютната и интимна обстановка на Live & Loud.
И макар Хари Тиранинът в бързината да окачествява мястото, където е пял в София предния път, но с титулярната си банда Jag Panzer като "едно мазе", и да прави физиономии за това колко хора са присъствали на шоуто тогава, няма да му се мръщя, нито ще му обяснявам колко ми е струвало удоволствието този концерт да го има. Той е исторически и на който му пука, помни датата 8 ноември 2005 г.
Инак моята крехка натура на идеалист едва успява да задържи силно стиснатия си юмрук, прилепен до тила. Все тая, де - на нас ни е важно как пее, а не дали е добре възпитан, ха-ха... Суетата е за позьорите, не за нас. Докато ние още препускаме в надпревара с тленността си, нашият скъп приятел, колега и събрат метълист Адриан Лазаровски вече 3 години почива... Неговото име му се чува тези дни, на 1 октомври се навършиха 3 години от смъртта му, а споменът за вълнението, изписано на лицето при срещата му именно с Jag Panzer преди 13 години, на която бях личен свидетел, е повече от ярък... Смъртта ще повали всички ни, но има неща, по-силни от нея. Изкуството например. То побеждава и нея.
А въпросът си е все един и същ - дошло ли е времето... Време, за което се пее в една емблематична българска класика, към която ни връщат Rampart - съпорт групата на концерта. Това е "Градът" на Ер Малък... Имаме чудесна подгрявка на шоуто в тяхно лице със стегнат сет от авторски песни, разбира се, и този кавър за край. Което ми напомня, че пак ще чуем песента на живо, но в изпълнение на Ювиги (ако предполагам правилно) с участието на Любомир Малковски от Ер Малък на партито по повод 11-годишнината на колегите от "Метъл Хангар 18". То ще е в Live & Loud на 23 ноември.
И така, следващият път, когато има такова събитие, не казвайте "следващия път"...
Защото ще бъде късно.
Снимки на Албена Цолова - Бета - в секцията "Галерия"
Коментари