Ех...
Едно от нещата, които правя след събитие, е да погледна публикациите и коментарите във Фейсбук страницата му. Този път, противно на очакванията ми, заварих няколко силно негативни отзиви. Всъщност единствените, освен най-точното "Заредих се с енергия! Благодаря за страхотното прекарване!". Дали пък нещо аз не съм разбрала, дали пък случайно номинираната 5 пъти с "Грами" (Grammy) и спечелила наградата с мултиплатинен албум певица е сбъркала с нещо? Ами... Не. И искрено съжалявам за недоволните. Дано не повторят тази "грешка".
Да се върнем сега в зала 3 на НДК снощи. Под блестящите полилеи, окачени над сцената.
Класа. Стил. Любов. Свобода. Независимост. Мир. Глас-отвъд-себе-си. Музика-за-теб. Духът на ар-ен-би и соул звука се пренесе в София, заедно с величието Мейси Грей (Macy Gray) и страхотната група, с която тя редовно се изявява – The Sex Fiends. Противно на любовта ми към Музиката, не съм особено голям фен на мюзикълите, да не кажа даже, че трудно ги доглеждам, ако случайно започна. През по-голямата част на този концерт се чувствах именно като в сцени от такъв филм... и знаете ли какво? Прииска ми се да не е само за една вечер. Цялото движение, настроение, усмивки, емоции, заедност – ако можеше да ги пренесем във всеки наш ден по малко... Може би, ако си спомняме отвреме навреме.
Смея да твърдя, че от не малкото на брой концерти, на които съм била, този е сред топ най-раздвижени като съдържание. Освен че чухме песни от последния албум "Covered", ("Here Comes The Rain","Smoke Two Joints" и други), както и някои добре познати и твърде любими ("Sweet Baby", "Do Something" например), на сцената постоянно се случваше нещо. Кралицата на ар-ен-би и соул музиката, както и на вечерта, направи и кавър на Стиви Уондър, в негова чест. Барабанистът и басистът спретнаха мини комедийно-музикален скеч-батъл, беквокалистките с типичните движения, които досега бях виждала само по филмите (ха-ха-ха, честно!) си имаха хореография за различните песни, сменяха се облекла, имаше постоянен контакт с публиката. Най-любими са ми светещите вратовръзки и папийонки. Както и цикламената перука на клавириста на финалните изпълнения.
Естествено, имаше бис. И естествено, не само от една или две песни. А още по-естествено беше, когато цялата зала пя "I Try". София, в лицето на публиката "отнесе" доста хвалебствени слова от уважаемата Грей, но любопитен факт, който явно се носи из света като наша слава, е, че умеем да пием много. Поради което тя каза "Колкото повече вие пиете, толкова по-добре звучим ние!". Което изобщо не бива да означава обратното. Не е възможно просто.
Финалът е близо. Първо гласът на Мейси утихна, после един по един всички инструменти, докато изчезнат от сцената.
Вечер, в която видяхме, че "Beauty In The World" съществува все пак.
Снимки на Дара Кръстич - в секцията "Галерия".
Коментари