Време да гориш с Iced Earth

Уместно е, че Iced Earth са в София тъкмо когато столицата все още е глазирана с поледицата от колкото зимичка успяхме да видим тази година. (Междувременно родният им слънчев щат Флорида тъне в преспи и името им отдавна не е празен копнеж по пречистващата сила на студа).

Неуместно е, че Iced Earth, олицетворение на де що е метъл не пълнят нещо по-едричко от Микстейп 5. Е, поне ще съм на любимото си място. Малко сме, но силни сме.

Малко ли казах?

Осем без нещо е, а голямата зала в клуба вече се пръска по шевовете с представителна извадка метъли. Пропускам сета на мелбърнските сладури Elm Street, докато ба-а-авно и мъчително си пробивам път навътре, ръсейки дрехи и закани. Триста дяволи! (Всъщност, май над два пъти по толкоз сме.) Сериозно ли е зима?

Във всеки случай, калифорнийците Warbringer не се шегуват, ами коват здрави рифове. W e наистина ключова буква за момчетата... така де, мъжагите. "Total War" (от "War Without End") и "Living In A Whirlwind" (от "Walking Into Nightmares") са парчетата, които разпознавам и те са показателни. Обичам алитерации. Обичам и да гледам как се раздават чудовищни викинги като този, който разкоства барабаните. Не е възможно това да е Карлос Круз. Другият вариант е зрението ми да си прави шеги.  Не само коси и жици, Warbringer размятат и политически послания. Освен маската на Гай Фокс/Anonymous, която се хили многозначително от касата, посреща ни и прозрението "You are watched.” Вие също, момчета. Гледат ви няколкостотин доволни души.

Кратка почивка, в която да разгледаме мърча. Намирам тениските с дебели умозрителни надписи в стил Слънчев бряг за потресаващи, но пък кой не би желал да се нацепи носейки анцуг, украсен със зомбитата от "Plagues Оf Babylon". Аз искам... но пък така няма да ми останат финанси за фитнес...

Добре че към девет и половина Iced Earth излизат и издухват всички разсъждения. Бавно, епично, праволинейно, с едноименното отварящо парче от последния си албум – "Plagues Оf Babylon". “The human virus starting to awake.” Да, точно така, не просто зомбита, тук има и философско-политически момент. Точно в този момент съществува само един правилен начин да влезеш във форма: разцепвайки се от кеф. Мога да кажа "машини" и да спра до тук.

Но няма.

Изглеждат млади, космати и пълни с енергия. И, за щастие, никой от тях не е в анцуг. Деними, кожи и кърпи, можеше да сме спокойно и в миналия век, но посланието си е все така актуално. Сетът продължава с оръжието за масово унищожение "Democide", а аз напразно се пуля да зърна леденосребристото руно на мастърмайнда Джон Шафър. Къде ти... Зрението ми откровено си прави шеги. Язък. Но, щом е решил да чернее, така поне цялата банда може да изглежда като че ли едва отскоро пият законно. Важното е, че звучат професионално: все едно цял живот това са правили и нямат никакво намерение да спират. А дали ще вадят пак важни албуми, ще видим.

Идва ред на "Dark Saga". Отделни лица дезертират в относително по-широкото пространство до бара, за да си куфеят самосиндикално докато Стю Блок уверява: "There’s goodness in me". Аз си се поразглабям на "If I Could See You", защото... ами защото е епична. Ухилвам се до уши, когато вокалистът обявява "Among The Living Dead" като говори за Ханзи Кюрш, който попява в записа. Не пропуска да спомене и великолепната супергрупа Demons & Wizards. Усмивката ще ми разцепи главата.

"You are the ones that keep me high".

По сетлиста има още препратки към стари албуми, малко политика и съжалявам, ако изпускам нечие любимо парче, обаче трябва да подчертая "Burning Times" и "Blessed Are You". Братя и сестри, "children of the night", както ни наричаше Стю, това ми изпълни душата, без малко дори повече от класическите шлюзове за по-дълбоки усещания: "A Question Оf Heaven" и "Мy Own Saviour". За сметка на тези емоции, "Vengeanse Is Mine" буди апетит за кървави бифтеци и всичко си идва на мястото.

Та, след като се поразходихме из албумите "Plagues Оf Babylon", "Dark Saga" и "Something Wicked This Way Comes", дойде време и за бис. Програмата за София е с краткия сетлист: 16 парчета. Следващия път: на по-уместно място, обещава Стю. Май му е тесничко. Което не пречи да си изпее чинно "Dystopia", "Watching Over Me" и, естествено, "Iced Earth".
Опитвам се да хвърча на последното (неуспешно за краката, успешно за сърцето) и то взе че свърши. В единайсет, тюх. Концертът може и да е приключил, но нажежената тълпа още дълго има да се изнизва.

И на следващата сутрин никак не се изненадвам, че половината лед от снощи вече е заминал с все Iced Earth. Снимки на Албена Цолова - Бета - в секцията "Галерия".