Диско! Диско! Диско!
Вчера беше особен диско ден!
Особен тъжен диско ден... От сутринта, когато светът разбра, че Майкъл Джексън вече не е между живите! Цял ден телевизии и радиа въртяха негови парчета, чак от далечните и някак странно непонятни 70-е на диското! В тях Майкъл танцуваше, облян от светлина, и гъвкаво загатваше за лунната походка, която щеше да смае света! Всички говореха за албума „Трилър“ и по малко за Джексън Файв и невръстния Майкъл, който пее „Ain't no sunshine“.
Много хора не можеха да повярват!
Моето поколение отрасна с Джако! Той пееше преди да се родим, когато се родихме и докато отраснахме! Някак си бяхме решили, че ще пее, докато сме живи, че е неизменната част от живота ни! Нищо, че се беше скрил, че втрещяваше със своите приумици и поведение! Онова, което наистина ни впечатляваше, беше по-силно – божественото присъствие на сцената, онези парчета, които всеки знае на изуст, всеки негов клип, който се очакваше, като филм блокбъстър...
Вчера и аз си пуснах негови парчета, в негова чест... ама от онези по-старите, когато още не знаеше, че ще стане крал! А вчера Краля си отиде! Отиде при другите Крале – при Джеймс Браун и Джими Хендрикс... или може би просто на Луната, да пътешества!
Всъщност статията трябва да е за Боб Синклер (Bob Sinclair). Но нямаше как да разкажа за партито му, без да кажа за Майкъл! Като малък Боб сигурно е слушал Майкъл и сигурно е решил да стане музикант, защото се е кефел на Били Джийн.
Вчера беше особен диско ден! Вечерта в "Ялта" щеше да е един модерен диско герой – Боб Синклер! Превърналияt се в класик диджей, рядко може да бъде „хванат“ в софийски клуб!
Затова реших да отида да го видя и чуя, да се опитам да заглуша музикалната тъга. Рядко "Ялта" съм я виждал толкова еуфорична, колкото вчера! Боб беше посрещнат с гора от ръце и един роботизиран глас съобщи: „Bob Sincair is in the house“... Партито започна! Чухме най–популярните хаус и диско парчета в момента, леко променени от Боб. Всички в клуба тази вечер сякаш се кефеха за последно – точно така, както човека зад пулта заслужаваше!
Боб е една от емблематичните фигури на съвременния мелодичен фънки хаус. Едва ли някой е пропуснал да чуе космичното и изпълнено с надежда парче „World Hold On“ преди няколко години! Горе долу от тогава, в звученето му се прокрадна малко рага, малко носталгия към битническото поколение, към сладката заблуда на хипарските движения от 60-е и 70-е. Тази хипи концепция беше завършена изцяло в последния му албум – „Born in 69“.
Такова настроение имаше и във вчерашното парти!
Вчера (all my troubles seems so far away) – 26-и юни всички пътища бяха пътища на завръщане към диското – в нощта срещу събота пиех сладко–горчив коктейл. Горчив, защото няколко поколения загубиха завинаги нещо особено, но и сладък, защото Боб ни напомни, че времето е само относително понятие и светът е прекрасен.
На 26-и юни Майкъл си отиде, но Боб Синклер дойде в "Ялта".
Вива ла диско!
За 26 юни, за Майкъл, за диското и Боб Синклер
6140
Коментари