Един здрав ска концерт отвреме-навреме си е направо необходим, защото в последните години тази сцена почти изчезна, все едно никога не я е имало.
В типичния си стил обаче българската ска музика се завърна от нищото на 30 април по възможно най-добрия начин - със скачане, пеене и приятелско пого като ударно начало на трите почивни дни.
В Mixtape 5 ситуацията беше под контрола само на хора, които от години работят за това в България да се слуша готина, разнообразна и некомерсиална музика и партизанската сами станаха ъндърграунд ефир по клубовете. Обединените усилия на DJ Onzy (Лъчо от Q-Check) и Selector Lazy Face в проекта Случаен превоз разтеглиха музикалните граници в клуба до максимум и обхванаха почти всичко възможно между рока и регето. Техният превоз със сигурност не е случаен и с времето ще става все по-настъпателен, без да губи от лежерния стил на създателите си.
Подгряващите Нещо цветно пък се доказаха като група, която трябва да се има предвид за оцветяване на българската сцена в старите традиции на Контрол и Кокоша глава, но заредени до дупка със свежи сили. Бандата гази в яка пънкария в добавка с брас секция за настроение. Музикантите забиха серия доста ръбати авторски парчета, а отдадоха почит на старите кучета с кавъри на легенди като Rancid и Sex Pistols. Ска пънкът на български на Нещо цветно е точно какъвто трябва да бъде - непокорен, бунтовен и шумен. В общи линии пловдивската група е новото непринудено явление, от което ска музиката в България имаше нужда от години.
Колкото до Уикеда – те се завърнаха наскоро след раздяла и от това изглежда печелят всички. Бандата вдигна публиката още от самото начало, както винаги се случва, а въпросът е дали Ерол (на снимката) и компания осъзнават колко малко групи могат да се похвалят с това, което те направиха. Преди петнайсетина години Уикеда създадоха парчета, които години след това имат достатъчно голямо значение за хората, че да ги събират отново и отново по концерти и да ги пеят, при това без репертоарът на бандата да се е променил значително. Просто класики като "СкАнархия" и "Обичам" казват доста истини с български текстове, оплетени с добра мелодия. Това остана през годините, защото има значение.
Най-доброто на това, че Уикеда отново са на линия е, че те запазиха по-старите си почитатели, знаещи, че техните концерти винаги си заслужават, въпреки че им знаят сета наизуст. От друга страна, групата е една от малкото у нас, която успя да се задържи на сцената (въпреки проблемите) и създаде някаква приемственост сред феновете, което дава възможност на едно по-ново поколение да слуша качествена българска ска музика на живо.
Просто Уикеда си създадоха такъв статут, че дори да не предлагат нещо ново, е добре, че ги има и продължават да са в играта.
Снимка: Ангел Златков
Коментари