Моби (Moby) и Пати Смит (Patty Smith) предизвикаха масово душетресение в третата вечер на "Exit 2009".
Ако, както твърди Адриан Савов (с когото съм способна да споря до безкрай), в първата вечер на феста Dance Arena-а е водила с едно на нула на Главната сцена, положението категорично се обърна в събота през нощта.
Още към седем часа Trance Balkan Desorganisation завихриха леко пого с динамичния си кросоувър.
Истинската лудост обаче започна с гига на Пати Смит. По време на първото парче - "Gloria", нахаканата дама вече плюеше от сцената. Последваха психеделии, китарни сола, обяснения в любов към новото поколоение, което било толкова свободно, колкото хората някога си мечтаели, посветена на починалия Майкал Джексън (Michael Jackson) петнайсетминутна тресня - същинска оргия, многохиляден хор с "Because The Night"... И още китари, и още сола. По време на последното от тях Пати Смит демонстративно изпокъса почти всички струни на китарата си, за да довърши изпълнението на... една жица.
Въпреки жадната за още тълпа, бис нямаше, защото Крафтверк (Kraftwerk) се нуждаеха от около час, за да наредят Главната сцена за обичайното им зрелище. Четиримата роботоидни немци, макар и легенди, радваха повече с визия, отколкото с музика - огромни видеостени, четири лаптопа, зад които четирима души стоят почти неподвижно, танцуващи силуети зад огромна сива завеса и смачкващ минимъл звук зарадваха някои посетители на фестивала, но подплашиха други.
Пълната еуфория се завърна с появата на Моби (Moby) и неговата банда. Ако сте си представяли един мъничък тъжен Ричард Мелвил Хол, който съсредоточено музицира, не бихте могли да сте по-далеч от истината. Моби доведе със себе си цяла орда страхотни музиканти и две убийствени вокалистки, едната от които - Джоя, направо отвя публиката. Самият той пя, скача по сцената в екстаз като на някой рейв, хвали протестната природа на фестивала и свири на китари и бонгоси с невъобразима енергия. Освен с денс химни и политически ангажирани парчета, г-н Хол ни зарадва със собствена версия на "Take А Walk Оn The Wild Side", подпомаган от десетки хиляди гърла, припяващи с цветнокожите момичета на парчето на Лу Рийд.
Последва приземяване на Фюжън сцената с чикано рапърите Дилинкуент Хебитс (Delinquent Habits), заредено с познатото ни благо и пълно с поуки отношение към живота, и литри текила, раздавани на публиката. На разсъмване, когато лошите момчета ни оставиха, пред сцената имаше около хиляда души, повечето от които ревяха "още" на български.
Коментари