Световни шампиони по джаз и по бокс в Картини от една изложба

"Аз съм Джак Джонсън, световен шампион в тежка категория. Аз съм черен и те никога няма да ми позволят да го забравя. Да, аз съм Джак Джонсън, аз съм черен и никога няма да им позволя да го забравят".

С тези думи завършва документалният филм на режисьора William Cayton от 1970, музиката към който е създадена от Майлс Дейвис (Miles Davis). Джак Джонсън става първият чернокож световен шампион през 1908 и неговата съдба, силно белязана от расовата сегрегация, е особено близка на именития джазмен.

Същевременно Майлс още като дете проявява интерес към бокса и не е странно, че през 1952 се обръща към треньора Bobby McQuillen да го приеме в своята школа.  McQuillen отказва като заявява на Дейвис, че трябва да се откаже от някои свои навици, имайки предвид наркотиците. Това прави силно впечатление на тромпетиста и той полага значителни усилия в тази насока. По-късно се сприятелява с легендарния боксьор Sugar Ray Robinson, който го вдъхновява да дисциплинира себе си като изчисти тялото и съзнанието си от зависимостите.

Подготовката на музиката към филма A Tribute To Jack Johnson е след издаването на албума “Bitches Brew”(1970), с който Майлс дава нова насока в развитието на джаза. От началото на декември 1967 до април 1970 година неговото студио има характер на лаборатория за провеждане на музикални експерименти. През декември 1969 Майлс заявява: „Африканската музика е насочена към звука, това е начинът, по който ние свирим. Ние не свирим акорди, ние правим звук“.

Влиянието на бокса намира отражение при записите на „A Tribute To Jack Johnson”. Майлс споделя, че през цялото време чувал размяната на удари в боксов мач, която му напомняла звука на влак. Той си задава въпросите дали музиката му е достатъчно черна, има ли черен ритъм, може ли да се долови ритъмът на влака и дали Джак Джонсън би танцувал това.

В отговор на тези въпроси Майлс развива идеите от “Bitches Brew“ като кани ритъм секция, която е далеч от стилистиката на традиционния джаз: Buddy Miles, барабанистът на Jimi Hendrix и неговата формация Band Of Gypsies, и бас китариста на Stevie Wonder – Michael Henderson. Buddy Miles обаче има вече поети ангажименти с Jimi Hendrix и е заместен от Billy Cobham.
 
Тромпетистът прави още нещо различно в джаза дотогава – използва формата на типична рок група с Cobham, Henderson и китаристите John McLaughlin (с изключителен принос) и Steve Grossman. Към тях на моменти се включват и светила като Herbie Hancock, Chick Corea, Dave Holland и Jack DeJohnette, за да се получи един от поредните му шедьоври.

Подобно на “Bitches Brew“ продуцентът Teo Macero способства за цялостното звучене, защото именно той и Майлс компилират откъси от различните звукозаписни сесии и добавят оркестрови фрагменти.

Албумът „A Tribute To Jack Johnson” ще прозвучи в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 17 ноември, след новините от 21.00 ч.