Строежа и Микстейп5 пак обединяват сили и обявяват концерт на добрите стари Jaya The Cat (Джая Дъ Кет).
Датата е 13 април 2013, а мястото е ясно - голямата зала на "касетката". Нетърпението е видно още месец преди събитието, а билетите пак са разпродадени. Очаква ни метеж, първо, защото не сме ги виждали на родна сцена от цели осем месеца, а това си е много за нас. Второ – те просто са си парти хора и няма как да не е "силно" на техен лайв.
По традиция, Lazy Face е първият фейс, който виждаш като пристигнеш на събитието. За него да разкавам ли? Познаваме го, виждали сме го не на едно и две места, той е ясен. Не че останалите са нови лица за нас. БГз подгрява, че кой друг да е? Суперпичове. Музиката ври изпод пръстите им, а положителният заряд се промъква навсякъде и владее.
Класическо нахлуване на американо-холандската група в България. Бавят ги няколко часа на границата с Гърция, с което и тяхното излизане на сцена се отлага малко. Чухме, че въпреки ентусиазирания Джеф, който любезно е показал българската си татуировка на митничаря, основното тарашене не им се е разминало. А уж американският паспорт отварял всички врати...
Без да имат време за саундчек, пристигнали час преди да срещата си публиката, музикантите настройват инструментите в последния момент. На хората отпред, обаче, не им пречи да изкрещят гърлата си, естествено. Малко технически доуточнения преди същината.
Вокалът Geoff Lagadec е с най-официалното си облекло, състоящо се от джапанки, анцунг и небрежна тениска. Засега всичко е по старому, с няколко разлики в състава на бандата. За голямо съжаление на феновете, един от основателите на групата, барабанистът David Eli Germain – The Germ липсва от картинката, заради операция. Той е главен персонаж както за музикалното оформление, така и за приповдигнатото настроение на групата. Пожелаваме му скорошно възстановяване и дано следващия път не пропусне една от любимите си дестинации, както неведнъж е признавал. На негово място, 100-процентов успешен заместител, е холандецът Оскар, който разбра колко е "трудно" да си част от една от най-любимите групи за нашата аудитория. Друг музикант, стъпващ за първи път на родна сцена, е Лиън. В ролята си на кийбордист, той е вече основна фигура в състава на формацията. Останалите са същите – Йорди на китара и Джей на бас.
Почва се. Първа песен, а почти не чуваме гласа на Лагадек. Няма значение, защото ние техните текстове ги знаем наизуст. Достатъчно е само да ни свирят, а ние да си пеем отгоре. Добре де, с новия албум може би не сме чак толкова подготвени. Въпреки това върху парчета като "Here Come The Drums" и "Unconditional Love” от последния им проект "The New International Sound Of Hedonism" се крещеше сякаш са любимите ни "Good Morning", "Hello Hangover" и “Thank You, Reggae".
Спомените, които остават след подобен лайв, са изключително оскъдни. За сметка на тях, белите петна от също така бялото вино грандиозно преобладават. Направо се чувстваш обладан на следващата сутрин. От музика, от смях, от щастие, от думи, от мелодии, от хората.
Основното, най-актуално сравнение, което се долавя от повечето посетители тази вечер, е с концерта на Dubioza Kolektiv. Някои казват – "е, не са като тях", други възторжено отговарят "луд ли си, по-добри са". Такова сравнение няма да си позволя да направя, пристрастна съм и към двете банди. Ще отбележа само, че публиката по нищо не се различава. Няма свободен и четвърт квадратен метър, на който да се разположиш дори една идея по-удобно. Добре, вдигам високо горе ръцете, свивам тялото си и посоката е само една - нагоре. Все едно сме в зала "Христо Ботев" и Евърласт небрежно подсказва, че следва "Jump Around". Като на House Оf Pain, през целия концерт.
Хвърчат литри вода над публиката. Някой по-умен от всички се сеща от време на време да изпразни няколко бутилки върху най-активните отпред. С това спаси не един живот, сигурна съм. Ако можех да си позволя да изпусна и едно парче от подготвения сет лист, щях да се пъхна цялата под студена струя вода. Но, уви, музиката и емоцията са над всичко, после ще дишаме.
Толкова пъти сме гледали Jaya на софийска сцена, че хем всеки път знаем какво ни чака, хем знаем, че нищо не знаем. Всеки, който е чест посетител на лайвовете на тази банда, ще ме разбере без допълнителни уточнения. На останалите препоръчвам първо да прегледат творчеството на групата, обръщайки внимание на изтънчения лиричен английски, с който Джеф борави така умело. Фразите му са типично огледало на живота, поднесени с хипарския му светоглед и пиянския оттенък, който го съпътства. След това просто се отдайте на бургаски айляк и оставете небрежните звуци да се вият в пространстовото на слуха ви, докато неизбежно не ви се допие бира и не се усмихнете широко.
И накрая: с нетърпение следете музкалния афиш, защото те обещаха да се върнат пак до края на годината.
Амин!
Коментари