"Не се страхувайте! Изкуството не е за страхливци, а за хора с позиция. За хора, които дръзват и умеят на сцената да разрушат правилата, да излязат от удобната си зона на комфорт и да свирят не това, което знаят, а да експериментират с това, което не знаят", Милчо Левиев.
В знак на почит към големия български джаз музикант, композитор, аранжор и пианист Милчо Левиев Нов български университет наименова аудитория на негово име.
Зала "Проф. Милчо Левиев" е мястото, където ще се развива творчеството и възпитанието на бъдещите музиканти, носейки със себе си великолепното наследство на Маестрото. Аудиторията беше открита на официална церемония в присъствието на ръководството на НБУ, съпругата на проф. Милчо Левиев – Вики Алмазиду, зам. – министърът на културата Амелия Гешева, музиканти и приятели на известния пианист.
"Според мен човек трябва да върши това, което мисли за най-добро. Тук започва и тук свършва моята философия. Истинското изкуство стига дори до необразования. Необразованият усеща, долавя чувството, без да има познания. Той казва: "Това ми харесва." Без да може да обясни защо. Не бих могъл да кажа какво е изкуство. Все едно да направя дефиниция на живота". С тези думи от интервю на Милчо Левиев ръководителят на департамент "Музика" на НБУ проф. д-р Милена Шушулова откри церемонията.
"Днес е един специален празник за НБУ, защото по естествен път стигаме до нещо, с което увековечаваме приноса на Милчо Левиев в създаването на музика и обучението по музика при нас", отбеляза ректорът проф. Пламен Дойнов, д.н., и допълни: "Нека роялът на Милчо Левиев да бъде своеобразен ориентир за всички нас как се създават и разширяват пространствата на свободата. Когато свободата като че ли ти е отказана и сякаш ти е отказана завинаги, ти имаш много малко варианти. Може би единственият ти вариант, за да запазиш достойнството си е да започнеш да създаваш такива малки острови на свобода. Това е големият пример на Милчо Левиев. Дори когато сме обградени от насилие, когато сме заплашени от посегателство върху свободата, непрекъснато да работим за нея, кой както може. А музикантите са благословени хора и затова го правят с музика. И ние ще бъдем с тях, ще го слушаме, и понякога ще си тананикаме".
В аудитория "Проф. Милчо Левиев" посетителите могат да видят едни от най-ценните книги, плочи и нотни записи на Маестрото, а студентите на НБУ вече имат възможността да свирят на любимия му роял.
"Наличието на това пиано е вътре в сърцето и душата на НБУ. А когато в сърцето и душата на един университет е Милчо Левиев, това означава, че университетът има по-големи шансове за движението си напред", сподели председателят на Настоятелството на НБУ проф. Веселин Методиев. "Университетите дават на хората, но и взимат от тях. Въпросът е дали и кой дава на университета, и когато дават Райна Кабаиванска и Милчо Левиев, университетът става друг".
Спомени за Милчо Левиев сподели заместник-министърът на културата Амелия Гешева, която благодари на университета, че става пазител на паметта: "Това беше един човек със свое собствено мнение по всички въпроси. Човек, който не си позволяваше да живее по клише. Тя и музиката му е такава. Той казваше, че важна е импровизацията. Свободата може би е правото да си позволиш да импровизираш в моменти, в които обществото не позволява това. Благодаря за научените уроци, Вики Алмазиду. Благодаря на НБУ и на хората, ангажирани с каузата, роялът и архивът му да бъдат тук. Нашите корени са в нашата памет и в паметта за хората, които ни правят по-различни като нация и дух".
Темата за свободата в различните ѝ форми продължи проф. Георги Фотев, сенатор на НБУ: "Има връзка между неговата музика и свободата. Всеки може да бъде повлиян, защото няма как докато слушаш Милчо Левиев да не се освобождаваш. Това е невъзможно. Но това, което може да изрази музиката за свободата по никакъв друг начин не може да се направи".
Съпругата на Милчо Левиев Вики Алмзиду (вляво на снимката с Амелия Гешева) благодари на университета за грижите, които се полагат за съхраняване на архива му. "Той чувстваше НБУ като свой дом и неслучайно част от архива си донесе тук. Аз довърших това - всичко ценно е тук. Партитурите му, писани на ръка са тук, вече се дигитализират. По света архивите на известните личности са в университети, защото и аз и Милчо вярваме, че това е паметта. Дори това: "Отивам в зала "Милчо Левиев" е достатъчно, за да живее името на един творец. Много творци се забравят и това е тъжно. Паметта за хората на изкуството се запазва най-добре и най-правилно в университетската среда. тук аз мисля, че растат младите майстори, които идва след нас. Или както бях кръстила последния майсторски клас "Майстори след майсторите".
Експонираните в новата аудитория обекти са малка част от архива на Маестрото, дарен лично от него на Нов български университет през 2012 г. за фонд "Проф. Милчо Левиев". В него могат да се открият огромен обем от документи, свързани с творческата дейност на проф. Левиев – ръкописи, чернови и принтирани копия на нотни записи, партитури и щимове на някои от авторските му композиции, портретни снимки след пристигането му в САЩ, множество печатни материали за Милчо Левиев, близо 900 грамофонни плочи, 400 аудиокасети с негови изпълнения, 80 компактдиска с негови албуми и записи и над 60 различни видове магнетофонни летни със студийни записи. Заедно с рояла на Милчо Левиев в новата аудитория са изложени едни от най-големите му награди, между които златната плоча за отличения с награда "Грами" албум на Al Jerreau за аранжимента на пиесата "Blue Rondo А La Turk", орден "Стара Планина" и най-високото държавно отличие – наградата "Св.св. Кирил и Методий" – I степен и други.
В знак на почита към Маестрото , който ни напусна през 2019 г., студентите от департамент "Музика" Сияна Калоянова (певица), Илия Лазаров (пиано), Даниеле Феббо (контрабас) и курсистите от майсторския клас на Вики Алмазиду в НБУ Илина Стоянова и Елия Тодорова изпълниха произведения на Милчо Левиев.
Събитието беше организирано от департамент "Музика" на НБУ.
Коментари