Бурята vs. Готан Проджект 2

Все още сушейки нещастните си дрехи, тихо се моля това да е била най-мократа от вечерите на фестивала "ParkLive" 2010.

А и в цялото ми предстоящо фестивално лято, ако може. В космическия пейзаж около летището найлоновата феерия от дъждобрани, капки, прожектори и пластмасови халби си изглеждаше съвсем на място и много от посетителите оцеляха в шестте часа дъжд, чак до Голди (Goldie) и H.M.S.U. Не и аз, признавам!

След изявата на Мат Блек от Колдкът (Coldcut) повлачих напълно подгизналите си кецове право към парти-буса в най-мизерното си състояние. Изненадващо, но сгрят от климатика и сушинката в превозното средство, купонът вътре си продължи съвсем на ниво.

Достойни за възхищение са железните нерви на организаторите на фестивала, които в нито един момент от поройната нощ не вдигнаха ръце от "ParkLive" и неговата публика. Нито когато с първите ноти на бурята и едно от нежните парчета от "Квадротопия" на вечно авангардните Блуба Лу (Bluba Lu), силен порив на вятъра откъсна екрана, по който само преди минути бяха прожектирани реални и анимационни капки. Нито когато другите два екрана бяха свалени от съображения за сигурност, без да е ясно дали ще ги има за мултимедиите на Готан Проджект и филма на Колдкът. Нито пък малко по-рано, когато инструменталистите на Готан, според мълвата, са били задържани на румънската граница, което, заедно с пороя и техническите затруднения около него, предизвика голямото закъснение. Удържаха и на ропота на по-възрастните фенове на тангото, повечето от които бяха на оупън еър фестивал за пръв път в живота си, и просто не можеха да повярват, че е възможно някой да закъснее с часове (или пък да вали).

Както често се случва, когато един фестивал потъне в калища и пороища, някои мрънкаха, други си тръгнаха, но мнозинството се забавляваше неистово. Подгрети от героични количества ром и водка хората търсеха къде да скачат и танцуваха даже по опашките за храна. От малката сцена Нуфри и DJ Chaves обстрелваха публиката с толкова високоскоростни  рага, брейкбийт и дръм-ен-бейс, че феновете им беснееха почти голи. В блатото пред главната сцена дъждобрани по двойки танцуваха танго, докато чакаха Готан Проджект. Самите тях почти не успях да видя, чаках за интервю с Колдкът, но ме впечатлиха с две неща: първо - Готан са точно от онези проекти, които звучат сто пъти по-силно на живо отколкото на запис, и второ - екипът на фестивала беше сътворил най-железния, в буквален смисъл, екран за мултимедиите им - те се прожектираха върху стотици опънати една до друга вериги.

Колкото до Мат Блек от Колдкът, който дойде да ни представи новото нинджа-тюнско творение, нещо като филм, нещо като микс, нещо като пропаганда, той определено обра овациите на оцелелите. Публиката, нагазила във все по-дълбокото блато пред главната сцена, танцуваше вперила очи в екранна, на който картината се движеше в съвършен синхрон със звука, а българските фрази, които изскачаха тук и там във видеата предизвикваха истинска истерия. "Еnergy Union" е съвместен проект на международното НПО Friends Оf Тhe Earth и Колдкът, и със сигурност може да бъде видян в Интернет, но въздействието му върху подобна парти тълпа е революционно.

Дъждобраните се прегръщаха и размахваха юмруци към небето. Докато от екрана просветваха призиви за чист транспорт, долчинката се пълнеше с газовете от самолетите и паркинга на терминала, и някои вече кашляха, решени да променят начина си на живот. Тук някъде Виктор Хари ме тупва по рамото, посочва нефтените сонди на екрана и казва утре, ако си спомням, да напиша, че имало такива и покрай неговото село в Дунавската равнина, и те нещо правели, ама забравих какво...

След Колдкът настъпи отлив на феновете към малката сцена и Голди (Goldie), които оставям в ръцете на Виктор Хари.

P.P.: Ако този текст е по-фокусиран върху оцеляването, дъжда и калта, отколкото върху музиката, това е защото някои фестивални нощи са точно такива.