Виртуозният акордеонист Мартин Любенов и неговият оркестър ще свирят в зала 1 на НДК довечера.
Преди това обаче - от 19.00 ч. на същото място, предстои премиерата на филма "Джазта-праста, или кои са българските ноти. Мартин Любенов и неговата музика" на режисьора Андрей Слабаков. Лентата, продуцирана от Димитър Гочев, е в афиша на "Киномания" 2009.
Изпълненията на Любенов са удивителна смес от аржентинско танго, традиционни балкански и ориенталски мотиви, салса, модърн джаз, поп и какво ли още не.
"Ама внимавам много в подправките, за да не стане кич", обяснява Мартин.
"Трудно е да се опише циганската музика, но където има циганин, има и музика. Животът ни е много труден, и ако нямаме нашата музика, ще трябва всички да се самоубием. Музиката е нашето лекарство, нашият опиум", доверява Чико Илиев.
30-годишен циганин акордеонист прави оркестър във Виена и го кръщава Джазта-праста. Бендът печели най-престижната австрийска награда за уърлд мюзик. Филмът - по сценарий на Слабаков и Александър Донев, проследява младия виртуоз по пътя му на връщане в България за първи път след 10-годишна емиграция. Тук, в град Котел, в една от най-бедните цигански общности на страната, той преподава на даровитите местни тийнейджъри. Мартин Любенов не се вмества в мита за талантливия, но страдащ циганин.
И все пак той не е и героят-идеалист, който отхвърля клишетата в настроенията срещу ромите. Сюжетът е за пътя, по който поема музикантът, незавидимо от границите, етническите предразсъдъци и инерцията на консервативното мислене.
Сред българските приятели на Любенов са Милчо Левиев, Иво Папазов-Ибряма и съгражданинът на Мартин от Сливен - Младен Малаков.
Особено очарование в живописната шайка внася барабанистът Хари Танчек.
"Той е половината австриец, половината - българин, но изпитва голям кеф, когато свири нашето народно", издаде Любенов, чиято първа любов са именно барабаните.
В шоуто ще участват още Красимир Малаков - кларнет, Михаил Йосифов - тромпет, Велислав Стоянов - тромбон и Милен Кукошаров - пиано.
Мартин е роден в семейство на потомствени музиканти.
"Всички - и по бащина, и по майчина ми линия, имаха ритъм в кръвта. Той пък дошъл от пра- и пра-пра дядо ми и пра-пра баба ми", разкрива Любенов.
"Майка беше вдигнала ръце от мен, щото все тропах на барабаните, докато един ден баба ми не каза, че и аз като дядо трябва да свиря на акордеон. Като истината е, че просто всички искаха да обучат някой, който да ги забавлява по празниците, тъй като с ударните само се вдига аларма, докато от акордеона вече излиза мелодия, не само ритъм", спомня си Мартин.
Филмът е носител на "Златен ритон" 2009, наградата на Съюза на българските филмови дейци.
Коментари