Ако случаен минувач край паметника "Левски" се бе отбил в столичния клуб "Бекстейдж" в зинзирикащата сряда вечер, щеше да се изгуби. Абе - направо да потъне.
"Global Vision Night"!
Там - вътре, нощта бе претопена в ярки и пъстри цветове на много млади хора, които жужаха, бръмчаха и трептяха в общ рояк, обсебвайки едно ново пространство.
Не, не София, ами сякаш Индия, Бразилия, Африка, Ню Йорк... Танго, самба, заклинателски танц, арабска чайна, лаундж... с пръснати навсякъде усмивки - както по лицата на забавляващите се посетители, така и на големия сценичен екран. Докато на него се прожектираха избрани снимки от хора и инструменти, диджеите Денсинг Ейнджъл и Дарба не позволяваха на младите тела да починат. Нито за миг. Те сякаш бяха усетили неизчерпаемата им радостна енергия, стоплила цялото място отвътре.
... Изведнъж всички притихнаха и се събраха на едно място.
Около полунощ.
На подиума бяха поставени - като на островна джунгла, цяла редица възголемички барабани. На тях прилежно, подобно ученици в час, заеха места момичетата и момчетата от кръга "Global Vision". Макар и не точно в окръжност, а в стройна редица, те превзеха заедно опънатите до краен предел кожи и под сигнала на своя колега - вожд отстрани, заналагаха яко в ритъм. Ръцете им сновяха като мелници в сън, тълпата заизви тела в същата динамика. Темпото биваше спирано, после пак подновявано - всеки път едновременно.
Магия.След като морните "туземци" се смесиха с купонясващите фенове, последва безкрайна музикална дъга: От Луис Армстронг, през Кустурица, та чак до "Седнало е Джоре дос". Лудо Джоре!
А ако на някого му се присядаше за отмора от бързите тактове, отиваше на втора сцена. Ефектът там обладаваше с прекрачването на прага, подобно гмурване в хладно езеро през горещ август. Стаичка с хора, налягали по земята върху източни възглавници и килимчета, под приглушена светлина и леко обливани от чил-аут звуците на Инвоук и Ото. После - и от Алекс.
За събудените творчески пориви на плуващите в звуците младежи, организаторите бяха осигурили една цяла стена за рисуване. Всеки хващаше - като малко щастливо хлапе в детска градина, цветен маркер и изкарваше на бял свят свежи образи от събуденото си въображение.
В нощта на "Global Vision" всички бяха творци. От леко подпийналия студент - до Африкандро, който към края бръкна и извади от околосветската си торба дори виетнамска балада.
Коментари