Periphery и Within Destruction на живо в София: Геометрия на Тежестта
Първо издание на Балкански джаз фестивал в Кюстендил с артистичен директор Михаил Йосифов
Знаменитият "Бургас Блус фест" на нов глас с "Песен за Пламен Ставрев"
Faithless с ново лайв шоу в София
Фестивалът "Беглика" събира музика, изкуство, практики и над 250 активности в сърцето на Родопите
The Prodigy ще озарят небето в София
EXE Beach Festival 2026 започва най-мащабното си издание на Cacao Beach
Electric Callboy, Lamb Of God, Nevermore, Paradise Lost и Deafheaven закриха Hills Of Rock 2027, промо билетите за фестивала догодина се разпродадоха само за час
Godsmack, Black Label Society, House Of Protection и Skindred превзеха сцената пред хиляди фенове на Гребната база в Пловдив
Банско джаз фестивал 2026 започва на 31 юли
Мери Бойс Бенд с уникален концерт "Дългият път към дома", Калина Стойкова нарисува песните от албума в 9 картини
Marilyn Manson: Чудовището от детските сънища, коeто оживя в Пловдив

Конча Буйка. Целият блус на света!


Конча Буйка. Целият блус на света!

8455

Не ми се беше случвало някой да успее да ме разплаче още с първата си песен на концерт.

До снощи.

Това направи Конча Буйка (Concha Buika) - миниатюрна, черна фламенко певица, която левитираше над сцената в зала 1 на НДК, преставяйки новия си албум "El Último Trago" по покана на "БГ Саунд Стейдж".

Испанската звезда бе като закачена под огромния си облак къдрава черна коса и едва успяваше да побере своите чувства. От началото до края и в тъжните копли (типични испански балади, в случая обаче съвсем нехарактерно звучащи с твърдия, тежък и почти подземен глас на Буйка) и в танцувалните латино парчета, концертът беше един-единствен вик.

Оголено и разтегнато почти до нетърпимост чувство, което стои в основата както на фламенкото, така и на блуса. Певицата направо се раздираше от този вик и ако не бяха ослепителните усмивки, които мяташе на публиката между изпълненията си, щях да се страхувам за нея - сериозно.

Чисто формално, Конча Буйка - определяна като новата Нина Симон, пее нуево фламенко, смесено с джаз, африкански ритми и някой и друг самба елемент. Това, което ни отвя снощи и буквално ни залепи за седалките, обаче може да се нарече само с една дума - "блус".

Блус в най-първичния си вид: ритъм, който наподобява човешки говор, смесените интонации на тъга и ирония, моментните заигравки и дори преигравки, които разсмиват, за да утешат; протяжният плач на предците, цялата сладка горчивина, която може да се побере в един глас.

А колкото до ниския ѝ, мощен и невероятно изразителен глас, мога единствено да цитирам Хавиер Лимон, заедно с когото Буйка пише повечето си песни - "Тя е толкова много жени". Снимки - тук!

Още от Поп


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Orbital
Orbital

Видео


Албуми


Robbie Williams - "Britpop"

След сравнително тихо начало на годината за британската поп сцена, Robbie Williams (Роби Уилямс) внезапно...

Най-четени новини


виж всички