Признавам си: не бях фен на Сезария Евора (Ceasria Evora) доскоро.
Вярно, бях я чувал...и виждал в YouTube. Но вчера - на концерта й в зала 1 на НДК, разбрах, че чувствата ми не са било достатъчни. Усетих го, като отидох на събитието.
А това се се оказа тайнство... Беше като да се промъкна в добре скрита плодова градина с една единствена мисъл – да откъсна така приялата ми се червена ябълка. Защото за Кралица морна знаех от компилацията “Hotel Costes” и онези нейни незабравими “Carnaval De Saо Visente” и "Mar De Canal". Затова и като че ли очаквах тях да пее по време на целия концерт.
Както в онази въображаема градина, да откъснеш една ябълка никога не е достатъчно и винаги посягаш и към другите примамливо узрели плодове, така и аз не се разминах само с "карнавала“. Почти час и половина прикован към стола се почувствах като странен изповедник. Дошъл да чуе откровение на език, който не разбира, но което все пак ще разбере и което ще разтърси тихо и безшумно най–деликатни кътчета, ще размести вътрешната подредба.
Не харесвам онези клишета за музиката като посланик. Ама къде е този неин роден остров Кабо Верде!? Някой бил ли е!? Изглежда да е ужасно далеч, измислено и фантазно място (като вълшебната градина), някаква приумица едва ли не.
Но е факт, че Сезария беше дошла оттам - боса, и заедно с великолепните си музиканти разказваше една по една своите мъдри истории за любовта. То за какво друго има смисъл да се пее!? Гласът й е като мъжки... И като че ли не е пеене точно... В Кабо Верде така разказват. Като имат да ти кажат нещо, така ти го казват. И всяка песен е малка част от голямата история и вечно да ти я споделят, все недоизказана остава. Ха така!!! А сега?
Понеже не ми стигна фантазията да си представя това нейно Кабе. И понеже бях една алчна - до нелепост, публика, какво стана? Затънал до уши в пеенето й, взех, че си спомних неща, които никога не ми се бяха случвали... Спомени, които никога не ги е имало. И все пак реални... Пренесени от нейния свят..
Да! Ето това го може само шаманката от Кабо Верде! Да пее морна от сърце, да дипли текстове - магически реализъм, да интерпретира традиционните мелодии от 1 л. ед. ч. А "Грами" ("Grammy")е най-малкото, което й се полага. По-важното е, че тя има любовта на публиката.
Съжалих, че не съм и бил на неин концерт преди поне десет години! Или дори пет! Когато е била по-жизнена! Така, както винаги съм съжалявал, че не съм виждал на живо Едит Пиаф! Къде ги сега такива певици?!
Когато Сезария запали цигара на сцeната, и на мен ми се припуши. Защо не даваха и на публиката, ясно ... Прииска ми се да разкажа нещо на някой близък, да му разкажа нещо н дълго и нашироко, например за спомените, дето не са се случвали. Спомените ми от Кабо Верде, които Сезария донесе. Да! Точно това стана! Изведнъж, по средата на концерта, ми се заразказва. Ние, тук, българите... нали повече слушаме, отколкото исакаме да бъдем чути...
Върнаха я на бис за “Besame Мucho”, разбира се.
Достолепната вокалистка я може! Всички на крака изслушахме “Sanque De Beirona”. Помислих си... Сезария Евора в София...!? Колкото хубаво, толкова и причудливо! Малка на ръст, с голяма аура и боса, от Кабо Верде, а в НДК!
Но както казах вече, не бях точно фен на Сезария... Аз дойдох като в тайна градина, да си откъсна тайно сладка ябълка. Дойдох да чуя Карнавала...
Но станах герой от голямата история за любовта. То за какво друго да са историите!?
Може би защото подобни истории нямат край, Сезария Евора си тръгна с бавна стъпка от препълнената зала 1 на НДК, без да е разказала нейната си до край.
Остави го за следващия път най-вероятно.
Коментари