Песни и танци на народите във втората вечер на Жълтите павета

През втората вечер на "Жълтите павета" (8 октомври), китарата и уърлд музиката дадоха крачка назад и пуснаха пред себе си вокалите, перкусиите и разнообразното им съчетание през погледна на джаза и мистиката.    

Първи на сцената излязоха музикантите от The Shin (Заза Миминошвили – китара, Зураб Гагнидзе – бас/вокали, Мамука Гаганидзе – вокали/ударни, с барабанист и танцьор/перкусионист. Грузинска еклектична смес от иберо-кавказки джаз и скат, вокали, идващи от извън този свят, и невероятни танцови умения на единия от гост перкусионистите.

Встъпителното им изпълнение бе посветено на надеждата, че след всеки лош ден идва по-добър и че винаги след залеза има изгрев. Китарата на Миминошвили още в самото начало отстъпи на най-версатилния и могъщ инструмент –  негово величество гласа, но малко след това борбата, ако може да се нарече така една прекрасна хармония, бе възстановена. Втората композиция ни разказа за лудата, немирна и препускаща с коня си Грузия, като някъде към средата темпото достигна такива нива на радост и динамика, че прекусионистът остави барабана си и изпълни свански танц (от грузинската провинция Сванети - б.а). Третото парче на The Shin бе от черноморските краища на Грузия, което отново се отличи с  неподправена веселост, изписана и по лицата на музикантите.

За следващото изпълнение Зураб Гагнидзе обясни, че понякога, освен мелодии от родната им страна, свирят и такива от други композитори. Той добави, че в Грузия има предание, което гласи, че ако един световен композитор е добър, то той със сигурност притежава грузински корени. Основата на парчето бе композиция на Джон Маклафлин. В него първо басът доминира със соло и след това отстъпи място на испанско фламенко, изсвирено от Миминошвили, при което перкусионистът отново излезе с танц на сцената. Последвалата песен бе от Осетия и започна с вокално съревнование между барабаниста и басиста, а след нея чухме и няколко музикални картини от региона на Тбилиси. Финалната пиеса на грузинците отново беше от черноморския регион, близък до границата с Турция, като след него музикантите получиха толкова бурни аплодисменти, че решиха да не карат публиката да чака и директно останаха на сцената за един невероятен бис с елементи на рок-ен-рол, към който на сцената се присъедини и Теодосий Спасов. (С кристалнобяла риза - същински юнак от народна приказка, но супермодерна - абе направо от бъдещето - б.р.)

Завършващата част бе диаметрално противоположна на първата. Ако The Shin се отличаваха с веселост и експресивност, то дуото Теодосий Спасов и Мино Синелу ни потопи в една импресионистична мистика, един сблъсък на две вселени. Дуо, защото - за огромно съжаление, Влатко Стефановски бе възпрепятстван от инцидент, случил се със сина му Ян, и не успя да пристигне за фестивала.

Спасов и Синелу откриха с "Бел кон" като почит към липсата на големия македонски музикант. С второто парче ни потопиха в поетичен транс, изсвирен на кавал и перкусии, а след това проължи с блус, за който Синелу - с отправен навътре поглед, се прехвърли на китара. За четвъртата комппозиция Мино отстъпи от сцената и я остави само за виртуозния кавал и глас на Спасов, който представи "Тодоро, Тодорке", и свой ред остави Синелу за солово изпълнение на перкусии и вокал.

Следващата изненада на вечерта беше радостна. Теодосий Спасов покани на сцената един от големите гласове на Европа – словакът Петър Липа, с когото са свирили заедно в оркестър Русе. Триото започна с невероятен акапелен джаз и продължи с блус версия на "Summertime", последвано от дуо изпълнение на Спасов и Синелу, посветено на скорошните жертви на урагана Матю в Хаити.

Сетне Теодосий Спасов замени кавала с влашки дудук, от който на моменти успяваше да изкара дори звуци като от диджериду. Финалът започна като джем сешън между него и Синелу, докато един по един не започнаха да излизат всички музиканти, взели участие тази вечер, и да завършат тазгодишното издание на фестивала съвсем в унисон с тематиката му – еклектично.

Снимки на Тонина Манфреди - в секцията "Галерия"