Разликата между кючек и клейв показват Тони Китановски и Черкези

Тони Китановски и формация Черкези ще свирят в "Sofia Live Club" от 21 ч. утре, 27 април.

Групата работи заедно в продължение на три години. Техният албум, озаглавен "Borderlands", е резултат от присъединяването на творческите сили на два привидно различни свята - един цигански сватбен бенд от едната страна и високо образовани съвременни музиканти, добре запознати с джаз, популярни стилове и класическа музика, от друга. Младежкото любопитство на членовете за разширяване на музикалните хоризонти и любовта към музиката са родили вълнуващ звук,качество и идейна свежест.

Тони Китановски е ръководител и артистичен директор на формацията. Музикантът е добре познат на световно ниво със своите неповторими способности и интересни влечения. Неговият отличителен китарен стил и оригинални композиции му носят адмирации сред колеги, критици и разбира се - от страна на публиката. С помощта на основния му сътрудник във всички проекти - барабанистът Алекс Секуловски, той изследва метаморфозата на ритъма наречен „клейв”, водещ началото си от Западна Африка. Чернокожите роби пренасят този ритъм в Америка и той се превръща в основата на всички музикални стилове от Патагония до Полярния кръг (танго, самба, салса, джаз, рок.... всички те са изменен клейв).

Клейв покорява Северна Америка, Средния Изток, Турция и стига до Балканите, където най-осезаемо се открива в ромските танци, наречени „кючек” (същият този ритъм, който е в състояние да накара и мъртвите да затанцуват).

Оркестър Черкези е кръстен на своя гуру и най-възрастен член на групата - 70-годишния тромпетист Черкез Рашид. Неговите двама сина - Асан (тромпет) и Али (алт саксофон), заедно с баща си, са основните солисти. Останалите са потомствени музиканти.

Репертоарът им е богат - ритми от Македония, традиционни ромски мотиви, оригинални композиции, както и парчета на Чарли Мингъс и Ерик Сати. Прецизно аранжираните ритми, съчетани с традиционно ромско звучене и преплетени с реге, самба, африкански звуци и стил в духа на Ню Орлийнс ни карат да погледнем на глобализацията като нещо добро.

Музиката на този бенд най- точно се описва с определението на великия Дюк Елингтън за „Музика за човека”. Тя докосва както музикалния интелектуален елит, така и обикновените меломани, техно маниаците и дори малките деца. Понякога тя създава объркване в съзнанието на слушателите и ги кара да се чудят дали да се смеят или плачат. Кара ги да раздвижат тела или ако не друго - да потропват с крака в такт с музиката. Тя напомня на празненство, но също и на моменти, в които искаме да сме сами... предизвиквайки различни емоции, но всичките положителни. И най- хубавото е, че сега родните фенове получават шанс да я чуят на живо.

Ако не вярвате на всичко това, елате, усетете я и се уверете сами, но задължително носете удобни за танцуване обувки, призоваха организаторите.