Отново голям голям концерт на вече доста известните босненци Дубиоза Колектив, които знаят как да влязат под кожата на публиката, да я забавляват до краен предел и в същото време да заявят ясно своите социални, а и политически възгледи и послания.
Както и да я провокират, но в добрия смисъл – този, който напомня на всички нас за това да не забравяме някои общовалидни човешки ценности. Колективът се занимава с изкуство вече от доста време - малко след края на кървавата война в Босна, която вероятно ще остане в историята като най-унищожителният пост-югославски конфликт. Колоритите знаят също така как да лавират умело на ръба на комерсиалния успех и активната политическа позиция, подплатена с не винаги толкова комерсиални ритми. Както преди години отказаха да участват в "Евровизия", защото не искаха да се подчинят на комерсиалните заповеди, забраняващи политическите послания, и записаха най-голямата ирония не само на "Евровизия", а и на съвременна Европа като цяло, а именно страхотната "Eurosong". Но да започнем от самото начало, както си му е редът.
Страхотно осветление и озвучаване на зала "Арена Армеец" от страна на организаторите от клуб "Строежа". Подгряваща група – македонските реге-маниаци Conquering Lion, доста добри музиканти, които очевидно са научили реге-азбуката като за отличници. Все пак не би трябвало да забравят, че са родени в Скопие, Северна Македония, а не в Кингстън, Ямайка. И че могат да говорят с българската публика и на нашите два езика, а не основно на английски. Нещо, което беше изцяло избегнато от доайените от Дубиоза. За това обаче - след малко. Иначе македонците, които са лични приятели на ъндърграунд легендите Бернис Пропаганда, ни изсвириха класичeско реге, леко разнообразено с кавър на "Bitter Sweet Symphony" нa Дъ Върв. В реге вариант, разбира се.
Някъде към 21.00 на сцената излязоха и хедлайнърите. Дубиоза Колектив ни посрещна с надпис и песен на чист български език "Добре дошли". За разлика от Conquering Lion, по-голямата част от контакта на Дубиоза с публиката беше на български. Проява не само на съпричастност и уважение към феновете от София, но и демонстрация на очевидната близост на южнославянските езици.
Всъщност истинското ударно начало беше с парчето "USA (I am from Bosnia, take me to America)", изпято във вариант "I am from Bulgaria…" Последваха още няколко разбиващи класики, сред които "Blam", "Firma illegal" и "Kazu". За да стигнем до невероятно находчивата иронична заигравка с публиката, повлияна от част от припева на невероятната им песен "Hymnageneracije (La-la, la-la)", по време на която фронтмените Аймир Хасанбегович и Адиш Звекич ни накараха да се разделим на два условни отбора и с истинска омраза между тези от ляво и тези от дясно да се състезаваме кой е по-шумен, съответно по-добър. Само за да заявят след малко, че всъщност трябва да се съберем отново и да бъдем шумни заедно. Че не се нуждаем от омраза, а от единство. И че за самите членове на този Kolektiv няма никакво, ама абсолютно никакво значение кой е бял или черен, кой е християнин и кой мюсюлманин, кой е от ЕС и кой – не, нито пък кой е стрейт и кой – гей.... Демонстрация на толерантност, при това искрена на вече не чак толкова млади хора, преминали през ужаса на най-мрачното балканско блато на национализма. Но също и на хора, обичащи своите разнородни народностни корени, подплатени и с много балкански мотиви, част от които изсвирени не само на синтезатор, но и на саксофон.
Веднага след това – призив за подкрепа на протестиращите от последните седмици в Чили, дали, за съжаление, вече доста жертви, с песен от новия албум на Дубиоза Колектив... А след това? Продължаване на неистовия купон с призиви за много танци, да, и за пушене на марихуана (Smokin`ganja), и уроци по танцуване - този път не на босненско, а на българско танго. А, да, не подминаха и своя стар хит "Free Mp.3 (The Pirate bay song)" с нов призив за безплатно сваляне не само на новия им албум, но и на всичко тяхно. Да не забравяме обаче и че същата песен е в подкрепа за арестуваните активисти на Pirate Bay. В някакъв момент със съжаление усетих, че шоуто е към своя край... Но невероятните балканци никога не са пресмятали времето си за свирене прецизно. Защото не само по тези географски ширини, а и най-големите като цяло, са скроени широко и наистина обичат феновете си. Няколко биса след официалния край с, да, "Виенския валс" за придаване на романтика. Горкият басист Ведран Муягич дава знаци, че вече е уморен при въпроса на фронтмените към нас дали искаме още. Но, естествено, че искаме и че и те, разбира се, искат. Та още три биса, между които и направената в София по време на импровизирания им концерт на Женския пазар преди няколко седмици "София, обичам те!" (отново на чист български). След това наистина стигаме до края, изписан и от тях – The end..
Край? Но не завинаги, естествено... Поне не и докато Дубиоза от Босна, от Балканите, но и от Света, са живи и здрави. Когато преди много години гледах за първи път Дубиоза Колектив на ежегодния Антирасистки фестивал в Солун, си казах, че тази наистина оригинална група едва ли ще издържи дълго. И ще излезе от нашата балканска рамка. Или пък ще забрави откъде идва. Времето и самите чудесни, съвсем естествени хора и музиканти от Дубиоза, обаче ме опровергаха и за двете. Да, придобиха популярност не само извън Балканите, но дори и извън Европа. Да, станаха малко по-комерсиални. Не забравиха обаче кои са и откъде и как са тръгнали. Напротив – не само че продължиха да опонират на комерса и капитализма, а и на почти всички местни и световни несправедливости, но и останаха съвсем близо до своите фенове. Известността само им помогна, подобно на Ману Чао, да доведат посланията си до още повече хора, далеч отвъд по-затворените кръгове на ъндърграунда. С други думи – да стигнат до повече хора и същевременно да останат себе си. Като не забравяме и безкрайното забавление и за тях, и за публиката.
В заключение : Дубиоза, очаквам ви отново в България!
За който си път искате...
Снимка: Драгомира Иванова
Коментари