Ако при първото идване в България на явлението Chase Аnd Status малко хора са ги отразили като име, то участието им в Spirit Оf Burgas 2012 спокойно може да бъде определено като еднa от най-чаканите концертни изяви за българските фенове.
Секунди след финалните акорди от "Dem Gone" на Gentleman се появява едно натрапчиво чувство на нетърпение и очакване. Едновременно знаем и не знаем какво ще ни се случи. Леко нагло си пробиваме път през хората, които вече са заели своите позиции в предните редици до оградата пред сцената.
Това е. На крачка и минути от хиляди сбъднати мечти. Една за много хора.
Виждаме огромните светещи букви C и S пред двата пулта.
Огромните колони ни заливат с добре познатото ни начало на "No Problem". Проблем обаче има. Хващаш се за главата и се чудиш. Това случва ли ми се наистина?! И, освен ако не скачаш до невъзможност, продължаваш да стоиш по този начин, а на душата ти е... неописуемо.
Sean Milton (Chase), Will Kennard (Status), MC Rage и Andy Gangadeen (барабани) буквално ни причиниха физическо изтощение, което ни зареди емоционално. За доста време.
Как да го напиша дори не съм сигурна. Важно е обаче тяхното течение в електронната музика да е близо до теб като усещане, за да го изживееш напълно.
След ударното начало, продължихме все така. Няма слаба песен – една огромна кулминация по време на всички изпълнения. Просто ще ви изстрелям заглавията, които толкова пъти са звучали в слушалките ни от лаптопите и прочее.
"Eastern Jam"
"Fire In Your Eyes"
"Hypest Hype"
"Flashing Lights"
"End Credits"
"Pieces"
"Let You Go"
"Blind Faith" (от която репликата "sweet sensation" говори сама за себе си)
"Killing In The Name" (Rage Against The Machine идеално се забъркват с Chase & Status)
"Time" (за която толкова се надявахме да се появи и Delilah на сцената... следващият път – дано!)
Финалът – "Fool Yourself".
Емсито крещеше "Chase and f*cking Status!". Намерете по-подходяща дума и няма нужда от цензура.
Имаше момент, в който на екрана се появяваше следният надпис:
- Do you know where you are?
- You’re in the jungle, baby!
Джунгла, да, асбсолютно. Чак и тропически дъжд си имахме – гениално решение на организаторите: да пръскат с вода предните редици. Сериозно – благодарим им много!
Мокри, изморени, щастливи, заредени, объркани... Какво се случи всъщност?
Все още обмислям.
А ти?
Снимки на Дара Кръстич - в секцията "Галерии".
Коментари