Фейт Ноу Мор свириха пред хиляди, хиляди, хиляди в погото

Колко точно хиляди е имало в пясъка пред Главната сцена на Spirit Of Burgas 2009 по време на гига на Фейт Ноу Мор (Faith No More) в първата вечер, е трудно да се определи. Ясно е едно обаче – парчето плаж, отредено за фестивала, беше дотолкова претъпкано, че първите 100 метра бяха пого. Jack Daniel's сцената пък предвидливо си беше оставила дупка в програмата точно за този час. А ако можеха да гледат от морето, някои фенове биха предпочели това положение пред непрестанното ентусиазирано меле на сушата. 

Самите ФНМ се качиха на сцената след доста чакане, саундчеци и местене на интрументи, по време на което плажът беше залят от крясъци.

Още с първото парче тълпата подхвана да пее, а мелето пред сцената (което беше започнало още преди концерта) доби зловещи размери.

Г-н Патън очевидно се кефеше на ситуацията, пускаше шеги към публиката и размахваше епилептично по мафиотски зализаната си коса и сребристите си шалварести панталони. В арсенала му от странни инструменти се включваха любимото му таксиметрово радио и един мегафон, през който психопатът изпя почти всичките си припеви. Някои от нас, които за пръв път го чуват да пее на живо, в стандартния смисъл на думата "пее" (защото при гостуването си с Разел Патън правеше съвсем други работи с гласните си струни), бяха приятно изненадани, че има накъде – на живо гласът му звучеше още по-мощен и още по-богат, отколкото в слушаните до безкрай записи на Фейт. 

Бързо стана ясно, че Патън може да изпее всичко и всякак, и то докато се занимава с куп странични дейности, от които най-голям фурор предизвика изпълнението с камерата. По време на третото или четвъртото парче от гига, вдъхновен от абсолютния ад пред сцената, Майк Патън се покачи на крана, от който цяла вечер камера снимаше концертите на Главната сцена. Оттам той изпя около половин парче, след което камерата повече не проработи. Далеч отвъд ръба на истерията, публиката посрещна маймунджилъка му с бурни овации, женски писъци и пореден щурм напред към загражденията.

Последваха още от любимите стари парчета, обяснения в „любов” към чалгата и все същия мощен ФНМ звук, който ще гърми и трещи в главите ни до края на фестивала. Че и след това.

На бис групата изсвири "We Care A Lot", а припяващите бяха така много и така добре организирани, че нищо чудно бургазлии да са сбъркали маршовия припев с настъпването на нова революция.