P.I.F на живо в "Строежа" – това не се е случвало откакто много хора в Студентски град останахме без дом след затварянето на клуба. Което бе добра мотивация за централизирано местожителство и повече разнообразие.
Старият "Строежа" бе разноцветна студентска класика, комбинация от разнообразна музика до сутринта, печени бармани, хард рок, куизове, концерти, литература. Но и новият си го бива! И тук започва историята от вечерта на 4 март.
В 22.30 ч. още се чудим дали да пушим отвън или да влизаме, за да не пропуснем гръмкото начало. При което пред входа на бара спира такси, отвътре изскача Димо: "Добър вечер девойки, след половин час започваме!". Супер, не сме закъснели.
Барът – наполовина пълен, но пък с усмивки, бири, остроумни истории и радостни викове.
P.I.F изскачат на сцената и без много да му мислят започват да изливат щастие с големите кофи върху телата ни. Като капитан на средиземноморски кораб, Димо се оглежда с ръка над челото. Май не му се вярва, че барът не е пълен, но какво да правиш – сряда, първи работен ден след дълга празнична почивка. Жалко за всички, при които мързелът надделя, защото концертът си заслужаваше.
Традиционните черни елеци върху голите тела на музикантите, жизнерадостните похотливи физиономии, червената китара на Димо, разноцветните заслепяващи прожектори, мощното озвучение – всичко бе подобаващо. Знаете, та кой не е бил на концерт на P.I.F. ?
Липсваше само зарядът в очите на вокалиста. Но след кратката фас пауза и той се появи. Втората част от концерта - заради напредъка в алкохолния делириум, нагорещената атмосфера и скачащите фигури бе отличително по-силна. Получихме това, за което бяхме там. Тръпки по голите участъци от тялото ми, мелодичен дъжд, експресивни викове, едновременно групово пеене. Всички знаем песните на P.I.F, всички ги обичаме, всички можем да ги слушаме на живо по 4 пъти в месеца и да не ни стига.
Какво повече да кажа, P.I.F – познавате ги, заразяват с артистичност и симбиоза между меланхолично звучене и хардкор избухване. Срещат те със звездните частици, които образуват организма ти, припомняш си, че някъде в дълбините имаш душа, която има нужда от вниманието ти.
Нали едно бе свято – ти за мен!
Като дъждовно лято е всеки нов ден пред мен.
Снимки - в секцията "Галерия".
Коментари