София: Поетики - различният фестивал!

Когато ти кажат, че съчетанието между модерна българска музика и литература може да се получи, вече трябва да вярваш, че комбинацията е наистина възможна и по-успешна, отколкото самите организатори на подобни нововъведения са си представяли. "София: Поетики" ни постави пред предизвикателството да отворим съзнанието си за един нов тип изкуство и след почти шестте часа в залата на "4 км" си мисля, че успя.
Идеята - поети и писатели + музиканти = една сцена x една публика. Уравнението изглежда малко странно, но формулата е вярна. И макар мястото да не бе откритата площ край Езерото с лилиите в Борисовата градина, недоволни май не останаха. Е, изключвам госпожата от тролея на връщане, която не бе осъзнала новаторското и че идеята е не да делим двете - литература и музика, а да бъдат заедно и ако може да заживеят съвместен живот...

Програмата на "София: Поетики" започна с малко закъснение и първия панел от дейности, предвидени за вечерта - с представяне на шестте номинирани автори за наградата "ВИК" 2008. Видяхме и чухме Теодора Димова, Алек Попов и пак Теодора Димова. За съжаление, не присъстваха всички номинирани, но пък чухме откъси и от техните произведения. Добър старт, настрои ни на честотите, които щяха да ни бъдат необходими, за да (въз)приемем предстоящия порой от думи в стихотворна и свободна форма.

Откъс от спектакъл на Ида Даниел ни качи на съвсем различно ниво, направи атмосферата някак нереална и наистина загря за предстоящото. Публиката - неколкостотин свежи, различни, шарени, усмихнати и прехласнати хора, приемаше случващото се от сцената радушно и предаваше енергията. Позитивно!

В следващите часове последва нещо, за което знаехме, но за което, признавам си, не бяхме подготвени. 32-ма поети + една есемес любов в ефир, 13 групи съвсем на живо - презареждане и изтощаване в едно! Програмата тръгна в предвидения коловоз - двама автори, после музика, още двама и пак музика - по едно стихотворение (в малко случаи две) и по една песен (в малко случаи две-три). И макар да липсваше обещания музикален фон ала диджей стайл, четенето не бе сухо, а се приемаше с интерес и ококорени очи. Образи и картини, звуци и светлини помагаха на авторите да представят избрано от тях самите произведение. Треперещи ръце, ръкописен текст върху традиционната хартия и четене от съвсем нетрадиоционния за подобни прояви лаптоп. Изключителни родни артисти - Владимир Левчев, Виргиния Захариева, Тома Марков, Амелия Личева, Илко Димитров, Стефан Иванов, Иван Здравков... Остава, Уикеда, Насекомикс, Майнд Трипс, Порно BPM!!! Ще ме извините, автори, но не мога да ви изброя всичките, а наистина ВСИЧКИ бяхте изключителни! Признавам си съвсем чистосърдечно, не бях чувала някои от вас, но нали точно за това трябва да съществува подобен фестивал - да се запознаваме и обикваме...  

В продължение на повече от четири часа поети и музиканти си предаваха щафетата на сцената и ни направиха съпричастни към трепетите и бурите на душите си. За първи път видяхме и чухме Явор Захариев (екс Гравити Ко) с новия му проект Фрий Уил Съсайъти, усмихнахме се на черен корсет от сцената, подскочихме няколко пъти на Лепра ДеЛукс и раздвижихме кълки с Амбиънт Анархистс. Тромпетна нежност и приказен проект, магическо съчетание на възприятия - Рони и Мишо Йосифов!

Олелията закриха по шампионски Анимационерите, които осезателно липсват на родната публика. С обещание да не спират с живите участия, "29-ти, Строежа". "Анимационерите, а нима това са те?"

Новото парче на Ясен Петров прозвуча от колоните за край, а на него желаем скорошно оздравяване и попътен вятър със соловия албум.

Омекнали колена, поскърцващ гръб и прозявки на излизане от Парти центъра. Едно ново начало за този фестивал, след първото му издание от преди толкова много години... "София: Поетики" има почва, на която могат и най-вероятно ще покълнат красивите цветя на един нов тип изкуство. Благодарим и успех!  Голяма галерия със снимки от събитието вече може да разгледате тук.