Второто издание на Созопол фест (Sozopol Fest), който се провежда на къмпинг "Градина" в навечерието на July Morning (ако едно посрещане на утрото може да има навечерие изобщо), събра ревностните си почитатели в първата вечер пред сцената в края на плажа и остава в очакване на големия наплив за втората, сиреч - баш Джулая.
При положение, че този феномен на прехода и същевременно на непреходното, посрещането на първия юлски изгрев, вдъхновен от вечния хит на Юрая Хийп (Uriah Heep), в последно време поизмени същността си, той напоследък се чества, отбелязва и празнува по всяко градче и паланка, всеки къмпинг и керемидка, всяко плажче и струпване на хора от най-северната до най-южната точка на родното Черноморие.
Джулай има в Бургас, Варна, Камен бряг, Калиакра, Каварна, Поморие, Несебър, Варвара, Бургас и, разбира се, Созопол. Провеждат се добре организирани концерти с много групи и веселбата не секва много след изгрева на слънцето. Единственият проблем е, че хората все повече се шашкат от многото възможности и се разпръсват по събитията, което намалява посещаемостта. Но важното е купон да става.
Единственото обяснение, което мога да измисля, за съществуването на къмпинг "Градина" в настоящия му вид, е че се очаква многомилионна филмова продукция за най-изпадналите години от предишния режим, на която да предложи уникален и автентичен декор. И после бунгалата да се разпаднат мигновено, както предполага външният и още повече – вътрешния им вид. Сигурна съм, че ги крепи само мързел - да си дават труда да се срутят.
В пълна противоположност на примитива на лятна почивка се издига сцената на Созопол фест. Голяма, с чудесно осветление и, както успяхме да констатираме снощи, превъзходен звук, с много добра организация при пропускането на желаещите да влязат, с барове и скара на място. Няколко недостатъка – никъде няма флаери с програмата по изпълнители и часове, нито е обявена на видно място. А алкохолът на фестивалния терен е само наливен и забравете да си поръчате мохито. Което, както и да го погледнем, си е голям минус.
Обаче, ако предположим, че не сме дошли да се напиваме – поне не с алкохол, а с музика – и обърнем внимание на случващото се на сцената, едва ли ще имаме забележки. Първоначално анонсираната програма бе претърпяла леко преустройство, главно поради липсата на един от хедлайнърите – Bucie. Но това пък даде възможност много повече хора да се насладят на изпълнението на Tri-О-Five, които се развихриха след десет часа вечерта. Момчетата излязоха, плиснаха няколко цистерни добро настроение, вдигнаха на крака абсолютно всички пред сцената (жалко, че публиката бе толкова малобройна, много жалко) и свириха, свириха, свириха - до постигане на абсолютно затвърждаване на мнението "ей това е бандата за такава вечер и такава сцена". Едва ли е нужно да се обяснява колко добре Майкъл владее атмосферата и феновете си, как снове напред-назад като заблуден електрон с много важна мисия, как разпалва огъня на лятното забавление и омагьосва с гласа си.
Не случайно той бе своеобразният водещ на вечерта и представяше колегите си - другите групи и изпълнители. Бесният барабанист, магьосникът Тони и "брас секцията", която скри шапката на всички, дошли със шапки, и кръстоса погледа на останалите – неуморни летни духове, дестилиращи отлялата се слънчева светлина в нощен екстаз от музикални струи. Ако ви трябва добро настроение, пуснете си тази група, а най-добре отидете да я гледате на живо. Всичко ще е, ако не на три и пет, то задължително на шест.
След много приятен диджейски сет на George Quest сцената заеха Торчърд Соул (Tortured Soul) (на снимката). Момчетата, долетели от Бруклин, Ню Йорк, поеха щафетата със скриването на шапките и не оставиха никого в състояние, различно от танцувалното. Вокалистът, разположил се удобно зад барабаните, за разнообразие не в дъното на сцената, а съвсем на преден план, налагаше неуморно инструментите с палките и разливаше топлия си глас под звездното небе. Ако някога сте се чудили що ли за чудо би била денс музиката, изпълнявана на живо, тази изкусна смесица от соул и фънк с висококачествено диско моментално отговаря на този въпрос.
Елегантен хаус, който се промъква на пръсти между надиплените от топлия летен вятър воали денс и поп, изчистена визия и сценично поведение, подправени с достатъчно комуникация с публиката, за да можеш, отклониш ли поглед от ярките светлини на сцената, да си представиш, че си в диско клуб, а погледнеш ли момчетата, да се почувстваш като на много специално парти с музика на живо. Над час и половина парче след парче се преливаха без почивка и пауза, едно от друго по-приятни и зарибяващи. "Дискът ни ("Did You Miss Me", б.а.) се продава на бара, идете си го купете. А ако не искате, поне ме почерпете питие, аз ще съм на същия този бар след десетина минути", провикна се фронтменът John-Christian Urich (Christian Urich) и засили към публиката още две брилянтни парчета. Доказателство за чудесното представяне на момчетата и още по-чудесното преживяване на феновете бе фактът, че дисковете на бара наистина се купуваха.
О, йе!
Както стана ясно, Bucie я няма, но на сцената небрежно се плъзва Блек Кофи (Black Coffee) от Южна Африка. И започва невероятен екшън, над два часа превъзходен сет, който задържа всички да танцуват много след два, след три, след четири часа сутринта. Чудесно владеене на публиката, оригинални идеи и миксове. Музиката влизаше като нагорещен нож в масло, издигаше се като китайски хартиен фенер в лятното небе, обгръщаше като соления дъх на море, изпълваше като радостта от живота, поставяше в светлината на прожекторите като суперзвезда и се сипеше като топлия пясък между пръстите. Усет за музиката и бийта, за танцуващите тела долу пред сцената и летящите души горе над нея – това недвусмислено показа Блек Кофи и елегантно и категорично се настани сред любимците на фестивалните хора.
Натътък започна да се развиделява и щафетата пое DJ Илко (DJ Ilko), сетне изгря слънцето и после – идва време за втората вечер. И всичко отначало.
Но още по-добре.
Снимки - в секцията "Галерии".
Коментари