Една от многото ми мечти, които често споменавам, е как ми се иска да видя някоя група в оригиналния ѝ състав.
Guns’N ’Roses винаги е била една от тези банди! Още от времето, когато знаех само 3-4 техни песни, до момента, в който гледах Аксел с групата (но без Слаш) през 2012-та у нас. След това и Слаш, заедно с Майлс Кенеди. Но в главата ми винаги се е въртяла мисълта: как ли биха звучали двамата заедно на живо? А каква енергия има в тях? Защото по отделно определено има заряд за поне един АЕЦ.
21 юли ще се превърне в паметна дата за българската публика, която дали от носталгия, любопитство или чиста любов към рока, идва за да види заедно величията Axl Rose – вокал, Slash – соло китара, Duff McKagan – бас китара, Richard Fortus – китара и беквокали, Isaac Carpenter - барабани и Melissa Reese (клавир, беквокали). От оригиналния състав няма да видим само Izzy Stradlin. Но, както гласи и името на турнето им - това, което искаш, и това, което получаваш, са две коренно различни неща.
През годините Axl и Slash са имали редица пререкания според медиите, но в крайна сметка се сдобряват и от 2016-та насам групата отново свири в състав, много близък до първоначалния. София е спирка № 26 от турнето им, което преминава през Европа тази година.
Часът е малко след 18.30 ч. За съжаление голяма част от хората все още се придвижват към входовете на стадиона, а в далечината чувам заглъхваща музика и думи за благодарност. Обявеният начален час от организаторите Fest Team (18.00) е абсолютно точен, защото точно в толкова на сцената са излезли Public Enemy, които са подгряващата група у нас за рок величията. Като много други фенове и аз не успявам да ги чуя и видя на живо, но си обещавам да се реванширам при следващ концерт. (Иначе отлично зная какво торнадо е Чък Ди).
През това време съм погледнала сетлиста на Guns от преди няколко дни в Белград и с леко недоверие отбелязвам пред другите, че сетът им е поне 3 часа. Никой от нас не вярва, че Axl ще издържи на това темпо и че ще успее да изпее 32 парчета. Преди седмица той пя на прощалния концерт на Ozzy Osbourne и Black Sabbath и звучеше слабо и доста неуверено. Въпреки всичко си казвам, че, ако е изкарал 25 концерта, по минимум 3 часа, защо да не може и при нас.
Макар че се наложи да обиколим доста, за да стигнем до входа за правостоящи, самото влизане не отне много време. Единственото лошо е, че именно този час пик имаше огромни опашки за бира и вода, заради което успях да видя само втората част от изпълнението на "Welcome To The Jungle". Същото се случи за жалост на доста голям брой хора, които тичаха с по няколко чаши в ръка.
С влизането на стадиона ме удря вълна от жега, светлина и нечовешки заряд. Изобщо не очаквах, че Guns ще излязат на 35 градуса, докато все още е светло, за да забият някои от най-култовите си парчета. Но американците са на на сцената малко преди 19.20 часа и след ударното начало от вече далечната 1987 г. забиват "Mr. Brownstone". От малкото, което успявам да доловя с периферното си зрение: Slash не е мръднал. Този човек винаги има на лицето си една леко безизразна физиономия, даже се появиха хора, които се майтапеха, че изглежда така, сякаш не иска да бъде на концерта. Истината за мен е друга. Slash е ходещо петолиние, велик музикант. Човек, който само с присъствието си те кара да се чувстваш разтърсен и то не само от китарните му сола. Почти никога не говори на концертите, шапката и слънчевите очила са се слели с лицето му, но тялото му излъчва нещо, което аксесоарите крият – любов към музиката и това, което прави. Физическото му състояние – здраво тяло и разкошна коса, говорят, че дори на 60 години (които навършва днес, 23 юли), може да си във вихъра си. А за целия концерт той смени поне 10 китари.
Определено ябълката на раздора - и основен проводник на противоречия тази вечер, беше Axl. Нужно е да спомена, най-малкото от обща култура, че той е на 63 години. Смята се, че на тази възраст да тичаш по сцената, да пееш без да спираш, да използваш максимума на вокалния си капацитет - при това в рамките на 190 минути, е нещо невъзможно. Само че то е възможно! Едно време, когато си пуснех Guns’ N’ Roses вкъщи, баба ми казваше, че този, който пее, звучи като котка, която се опитва да се освободи от вързан чувал. Това специфично "вряскане" вече не е толкова чисто и пронизващо висините, както преди, но Axl може да изпее 32 парчета, всяко от което е минимум 4-5 минути. Вие на кое викане преграквате?
След 18 изпяти парчета, Axl преотстъпва сцената и микрофона на Duff McKagan, за да забие "Thunder Аnd Lightning", кавър на Thin Lizzy от 1983 година. След него Axl се върна пред публиката, за да сподели нещо за кратко. Да, още една важна подробност, която трябва да споменем – нямаше протяжни словоизлияния, нито крайни обяснения в любов към публиката. Но това не ме накара да се чувствам по-малко добре. Или пък да си кажа, че като не са валидирали присъствието им тази вече, Guns’ N ’Roses просто не стават! Вярвам в искреността на тези думи: "Благодарим ви, че ни карате да се чувстваме като у дома си", както и признанието "И аз ви обичам"! След което целият стадион грейва от запалените фенерчета на телефоните ни под звуците на "Knockin’ On Heaven’s Door".
Песента ни пренася в третата фаза на концерта, в която няма слънце, няма жега, няма външен фактор, заради които да се чувстваме дискомфортно. Цялата публика пее, около мен танцуват хора, свободни, класически танци или кой каквото чувства. Guns също са далеч по-отпуснати и наистина се раздават максимално, пък било то и по учебник, както каза един колега. Аз лично изпитах страхотно чувство на удовлетвореност, гледайки мултимедията на "November Rain", докато се потях под юлското нощно небе. Тонове дъжд се изливаха виртуално върху сцената и макар да знаех, че не е истински, усещах свежестта му.
Още няколко от любимите златни хитове на групата, след което се понасяме на "Nighttrain" към "Paradise City", последната спирка за тази вечер. Не съм усетила как са минали тези 3 часа, не съм си поглеждала часовника от скука, досада или пък притеснение. За пръв път от много време присъствам тялом и духом на концерт. И си спомням кога чух за пръв път тяхна песен, кога се запалих още повече по групата, защо толкова много харесвам "This I Love" (от "Chinese Democracy")… и още, и още... Пък нека Axl да не пее "както преди", нека да няма го перфектния звук... Но просто да има емоция!
Концертът на Guns N’ Roses в София беше безкомпромисно рок преживяване – мощна музика, професионална сцена, отлично сценично присъствие и възкресяващи класики. Това беше поредното доказателство, че триото Axl – Slash – Duff все още доминира сцената и оставя незабравими спомени. За огромна част от феновете на стадиона тази вечер беше не просто концерт, а емоционално пътуване в сърцето на рок вечността – прожектор, прожекция, страст, адреналин и, разбира се, пиеси, които остават с поколенията.
P.S. И не забравяйте, че това, което искате, и това, което получавате, могат да бъдат две коренно различни неща!
Сетлист:
1. Intro
2. Welcome to the Jungle
3. Mr. Brownstone
4. Bad Obsession
5. Live and Let Die (Wings cover)
6. Chinese Democracy
7. Slither (Velvet Revolver cover)
8. It's So Easy
9. Yesterdays
10. Estranged
11. You Could Be Mine
12. The General
13. Civil War
14. Shadow of Your Love
15. Used Тo Love Her
16. Hard Skool
17. Double Talkin' Jive
18. Absurd
19. Sorry
20. Thunder Аnd Lightning (Thin Lizzy cover) (Duff on lead vocals)
21. Knockin' Оn Heaven's Door (Bob Dylan cover)
22. Coma
23. Slash Guitar Solo
24. Sweet Child О' Mine
25. Rocket Queen
26. Perhaps
27. November Rain
28. This I Love
29. Never Say Die (Black Sabbath cover)
30. Don't Cry
31. Nightrain
32. Paradise City
Снимка: Fest Team
Коментари