Фестивалът по случай 6 години "Музикант.орг" започна с празнично откриване в столичния клуб R.B.F. снощи.
Водещият Емо - стар рокаджия, се постара максимално директно да въведе в атмосферата все още малкото хора, дошли на концерта.
Първи на сцената излязоха музикантите от Лок Маруху. Емо обясни, че са съвсем млада нова банда, с която организторите са запознали по ... интернет. Той не скри позицията си, че това е чудесен начин музиканти, търсещи други за сформиране на проекти, да открият подходящите си колеги. Вокалистът на бандата обясни в самото начало, че феновете трябва да окачват микс между джаз и метъл. За мен беше по-скоро експериментален саунд със седемдесетарско буги. Но истината е, че формацията вкара няколко стила в общо звучене. Доста свежо, момчетата имат основа и според мен са на прав път.
След това дойде ред на томболите и на Емо, а първият печеливш се сдоби с тениска.
И сега внимание! В играта влизат едни малко популярни банди, които за мен бяха гвоздеите в програмата за вечерта - втората и третата. Първо Overgame, нова група, фронтирана от очарователна мацка на име Вероника. Още със старта на сета си, у мен нахлуха алюзии със Скънк Ананси (Skunk Anansie). Някакъв странен полъх ме обзе, veja vu, един вид. Разбира се, Скин не може да бъде сравнявана с никого, но Вероника направо шашна с прекрасeн глас и сценично присъствие. Хеви алтърнатив саунд (даже и в момента ги слушам от Myspace) с пеене на английски повече (Вероника по-късно ми сподели, че целта им е да пробият извън България, че се чувства доста комфортно да пее на английски). Освен това останах учуден като ми призна, че никога не е ходила на уроци по пеене, а всичко това е резултат само от самостоятелна практика. В звученето на формацията има и много влияния от Фейт Ноу Mор (Faith No More) - като здрави китарни рифове и изобщо по отношение на инструменталните ефекти. А доброто озвучаване окончателно помогна Overgame да се изяват почти като голяма банда на шоу пред многобройна публика.
Виж нашите хора в Myspace - myspace.com/overgamerock
Нататък събитието ставаше все по-твърдо и твърдо - група с име, датиращо от 681 година, както ги представи Емо - Ювиги! Страхотна млада хеви прогресив метъл група, която не случайно бе избрана за съпорт на легендарните Сигнал. По време на първото парче от сета им помислих, че имат нужда от вокал (беше изцяло инструментално), но оттам насетне вече се започна - двамата певци Явор (още на кийборди) и Панайот (бас), бяха на абсолютна висота. Забиха мощно, като с всяко следващо парче градираха към последната песен - "Бягство". Наистина култова, фантастична песен, която според мен би трябвало да получи по-голяма популярност, си мисля, докато ги слушами сега - вкъщи, тъй като се сдобих с диск лично от вокала Панайот. Албумът е на музикалния пазар - може да бъде закупен чрез страницата yuvigi.org, чуй ги внимателно и на myspace.com/yuvigi.
Da Madafuckin’ Madafacka’s и Ангел Димитров си направиха купона, въпреки че на мен не ми допаднаха особено. Изявите им не бяха неубедителни, но твърде безлични спрямо останалите участници.
И все пак, те заслужават своето внимание, доколкото са избрани да се представят на такова съществено събитие, наред с други млади и кадъри родни банди. Da Madafuckin’ Madafacka’s са изцяло инстументална метъл група. Соло китаристът попита: "Може ли без вокал?", след което музикантите започнаха да забиват парче след парче чист хеви метъл.
След тях се появи и ветеранът - соло китарист Ангел Димитров, който на фона на предишните групи доста охлади темпото с по-традиционен и класически рок, акомпаниран от плейбек програма с останалите инструменти. Отличи се с голямо майсторство в стил G3 и посвети една от песните си на загиналия наш алипинист в Еверест - Христо Проданов.
Програмата за вечерта завърши с хедлайнъра на вечерта - Тома Здравков (на снимката), плюс юнашка банда.
Те удариха в по-алтърнатив и традиционен рок стил, и, за разлика от Ювиги например, забиха в едно постоянно темпо, но определено публиката се забавляваше на макс. Тома пръсна ярка каризма и наистина се раздаде от сцената.
Така завърши първата част от страхотния празник, чиито рок герои са младите от неизмислената, истинска родна сцена.
Аз, понеже предчувствах купона, поканих с мен една страхотна мацка, която никога не беше ходила в R.B.F.. Тя направо се влюби в мястото и обстановката.
С Емо пък обменихме мисли за това колко е тъжно, че такава музика не може да намери истински пазар в родината. Остава ни надеждата само, констатирахме по-късно на афтърпартито в традиционния клуб R.B.F.
Втората част от събитието предстои довечера.
Коментари