За първи път видях Ричард Маркс (Richard Marx) на живо в зала 1 на НДК снощи.
За първи път обаче го чух и видях по телевизията през далечната 1987 година.
Точно се бях уволнил от казармата, а сръбската (тогава югославска) телевизия сутрин пускаше цели 3 часа видеоклипове от популярния едно време Super Channel (по-късно закупен и прекръстен на Eurosport).
"Don't Mean Nothing" беше парчето - приех го за някакво софт кънтри, изпаднало от плейлистата на хитовия в Щатите CMT (ТВ канал за кънтри). Признавам си, хич не ме грабна! Това все пак беше годината на Джордж Майкъл, Били Айдъл, Джако, U2, Саманта Фокс, дуото Мел и Ким... Няколко месеца по-късно, когато песента беше номинирана за "Грами" (Grammy), вече разбрах, че този Ричард май ще е висока летва, още повече, че третият му хит "Endless Summer Nights" се беше заковал под N 2 в "Билборд".
От този момент нататък Ричард Маркс се превърна в лавина, която за около година и половина помете всичко по пътя си, стигайки дотам, че баладата „Right Here Waiting” от втората му дългосвиреща плоча „Repeat Offender”, замалко да оглави едновременно и двете страни на световния океан (N 1 в Америка и N 2 в Обединеното кралство).
За Маркс (без Енгелс) може да се каже категорично, че е звезда от смесването на две декади. Между романтиката на 80-е и преходната сивота на 90-е години на двадесети век. Общо-взето неговата чарт-кариера като вокалист приключи през 1992 с емблематичния хит „Hazard”, придобил вече култов статут и почти задължителен за всяко стойностно ретро парти към днешна дата.
След като времената на New Kids On The Block и Linear безвъзвратно отминаха, мистър Маркс се кротна, запродуцира качествена музика, пускаше по някой албум за кеф и аз лично го архивирах в съзнанието си. Никога, ама никога не съм си представял, че някога ще го видя и чуя на живо!
Може би за милиарден път ще трябва да благодаря на интернет пиратството, че принуди старите музикални рицари да поемат пак на концертен поход. Защото едно е Ричард Маркс да си попее в някой клуб в Чикаго и съвсем друго да ти кацне в зала 1 на НДК! Ако някой се е надявал, че ще гледа и слуша здрав рок концерт, може и да е останал разочарован. Аз лично посрещнах с радостна усмивка скромната композиция в средата на сцената, включваща един роял, 3 кухи китари и две столчета.
Така е, дами и господа! Ричард Маркс не е от Кис (KISS) или Лорди (Lordi). Той беше дошъл да ни направи двучасова серенада с брилянтен глас и дълги раздумки между песните.
Иначе как щяхме да научим, че макар да се е учил от Били Джоъл, Брус Спрингстийн и Бари Манилоу (Barry Manilow), всъщност любимите му изпълнители са Ърт, Уинд енд Файър (Earth, Wind & Fire). Че и до днес не харесва песента „Hazard”, но жена му го насилила да я набута в албума си „Rush Street”, а тя взела, че станала „биг”-хит. Че покойният Лутър Вeндрос (Luther Vandross) е бил един от неговите най-добри приятели... Че когато правел баладата „This I Promise You” за бой бандата Ен' Синк (N'Sync), една красива фенка му налетяла на паркинга, само за да му каже, че майка й много го харесва, пък той разбрал, че мощно остарява. Че баща му е бил добър джаз музикант и е озвучавал джингли и реклами за радио и ТВ още през 60-е години. Че “Angelia” е името от табелката на една стюардеса, поднесла му питие на турне през 1988. И още десетки други...
Това, което ме изненада, бяха габаритите на Ричард. Винаги съм си го представял по-висок, а той се оказа от „расата” на Prince (Принс) и Мадона (Madonna). За сметка на това 6-е метра, които ни деляха, категорично ме убедиха, че за близо четвърт век този изпълнител буквално се е консервирал. То бива да се запазиш, ама неговото е чак плашещо:) С какво се хранят тези суперзвезди, дявол да го вземе?
Само един пианист привика Маркс на сцената, за да му „подложи” за 6-7 от песните. Всичко останало - до 18 броя, си го направи той - сам-самичък, като веднъж, малко преди финала и след биса, привика и двама от синовете си да се включат в припева.
Иначе Ричард има цели трима сина, „произвеждани” през 2 години, стартирайки от 1990. Те, очаквано, са музиканти и са си цял бенд – китарист, барабанист и пианист. Включиха се дори визуално на очуканата видеостена с едно гаражно демо видео, докато баща им ги синхронизираше с китара и вокал.
Иначе чухме абсолютно всичко най-добро, сътворено от певеца за близо 25 години на сцена. От "Don't Mean Nothing", през "Take This Heart", "Now And Forever" и "Keep Coming Back", та чак до американския N 1 хит, писан за кънтри певеца Кийт Ърбън (Keith Urban)– "Better Life".
Малко са хората като мистър Маркс, които пеят с такава лекота. Дори гадното "пъкане" на тотално кофти настроения му микрофон за ънплъгд изява, мина и замина, смачкано от нежния и същевременно режещ вокал на един суперартист. Двучасовият романтичен рецитал (думата "шоу" тук е вредна), започна ударно с "Endless Summer Nights" и завърши с изправени на крака, аплодиращи и пеещи около 2500 души на фона на вече легендарната балада "Right Here Waiting".
Ричард Маркс е усмихнат, позитивен и (оказа се) вечно млад изпълнител на 47 години. Изглежда на не повече от 30, но се забавлява с адски готина самоирония към "старческия етап" от кариерата си. Не мина и без заучените "Здравей, България" (чак да не повярваш, че всички световни звезди гледат сутрешни блокове на родни телевизии), "Благодаря, София" и "Вие сте готина публика". Разбира се, и задължителното обещание да се върне пак за концерт у нас.
Едно време, когато по MTV се пускаха музикални клипове, а не риалити сериали и идиотска анимация, имаше една разкошна поредица MTV Unplugged. Тя стартира през 1989, продължава и до днес под някаква (вече ерзац) форма, но незнайно защо брилянтният Ричард Маркс вече не е канен в нея за сметка за десетки еднодневки през последната декада.
Все едно. Направи го в София. И то по възможно най-добрия начин!
Респект, Ричард!
Ричард Маркс само по глас пред българската публика
7309
Коментари