Може би Файъруинд (Firewind) нарочно избират зимни нощи за концертите си в България.
Но както и за предишното си шоу, така и сега, по време на третото си посещение, студът навън не уплаши ентусиазираните фенове, повечето от които вероятно са знаели каква гореща буря ще ги помете.
Преди буреносното развихряне на Гъс Джи и компания в столичната зала "Юбилейна" техните сънародници от Сайко Чоук (Psycho Choke) стоплиха атмосферата с нежната топлина на един час сгъстена агресия от метълкор и модерен метъл, след която не един посетител остана гол до кръста, плувнал в пот. Въпреки че Сайко Чоук не само не са особено познати в България, но и стилово доста се различават от Файъруинд, те успяха да спечелят публиката, като от откриващото парче ("Death by Words" от последния им албум – тазгодишния "Unraveling Chaos"), смесицата от чисти и ревящи вокали на Алкис, насечената ритъм китара на основателя на групата Арджи, безумните сола на Бакс, криещ под качулката си намордник, бесните басове на Фантомас и, накрая, помитащите барабани на Георги Мотесницас разтърсиха съвсем буквално коледно украсената зала, като причиниха нестихващо пого.
Наясно със законите на пазара, при вида на вълнението сред присъстващите момчетата не пропуснаха да напомнят, че последният им диск може да бъде закупен от щанда в дъното на залата и за да демонстрират колко е добър проектът им, го изсвириха почти целия. Парчетата с по-трашарски или хардкор-ски характер като "Get Down", чийто едноименен припев бе веднага подет от хората, или "Obey" с неговото повтарящо се "Punk it" бяха заразителни явно дори и само на първо слушане. Алкис си направи експеримент да попита колко от хората в залата са чували за групата му и едва десетина души вдигнаха ръка, което никак не пречеше и на по-голямата част от останалите да се забавляват. Още повече, че, за разлика от типичния еднообразен хардкор, музиката на Сайко Чоук лесно и бързо преминаваше от атмосфера ала Рейдж Агейнст Дъ Машийн (Rage Against The Machine) към съвременен мелодет, за да се превърне на моменти в странен вариант на Фън Лавин Криминълс (Fun Lovin Criminals) (sic!) или пък да напомни за Пантера (Pantera).
Освен песни от последния си албум, сред които блестяха "Streetwise", "Freedom In A Bottle Of Scotch" и "Dummy", групата изсвири няколко по-стари парчета като култовото "Get Myself Alone" от 2007 и едноименното и някак по-първично "Psycho Choke" от 2002, чийто припев публиката също лесно поде.
Колкото и да бяха добри Сайко Чоук обаче, хората бяха дошли за друго. Към края на едночасовия им сет нетърпението започна да нараства. За щастие, подготовката на сцената за хедлайнърите отне едва двадесетина минути и към десет без двадесет виновниците за събитието се появиха на обляната в червено и синьо сцена, посрещнати от силните и радостни възгласи на тълпата. И огненият вятър задуха с всичката си сила и мелодичност от откриващото парче от новия албум на групата "The Ark of Lies", за да се върне веднага след това към предишния диск с "Head Up High", а оттам и към началота на групата с "Destination Forever" ("Between Heaven And Hell" (2002).
След това силно начало на сцената остана само Боб Кационис, едновременно клавирист и китарист, за да разкрие колко бързо пръстите му могат да бягат по клавишите на синтезатора. Клавирното соло преля в "Angels Forgive Me", последвано от друга песен от последния албум – "World On Fire". Соловите изпълнения обаче едва започваха. На сцената остана основният двигател, създателят на групата - Костас Карамитрудис, по-известен с псевдонима си Гъс Джи. Разлялата се мелодия от китарата му преминаваше от блус през рок към спийд метъл, като се заиграваше с класика и хард-рокаджийски схеми, не пропускайки да използва шредърските си техники, където е уместно. Собственото ми мнение е, че като инструменталист Гъс Джи е невероятно талантлив, но като музикант не е особено оригинален. Същевременно лекотата и енергията, с която изсвирва всеки риф и всяко соло, неизбежно радват и обикновения фен, и познавача. Затова и човек би предположил, че той ще е единственият център на този концерт, особено сега, след като е бил харесан и от дядо Ози и е бил избран да го подкрепя в старческите му години. Хубавото на концерта беше, че това не се случи. Гъс Джи, разбира се, бе в центъра, но не беше сам там. Веднага след самостоятелното му соло започна инструменталът "The Fire Аnd Тhe Fury”, забележителен не само с разговорите между китарата на Гъс Джи и клавира на Боб Кационис, но също и с начина по който клавиристът успя в един момент да свири соло едновременно на синтезатора и на китарата си, поддържайки бясното темпо на Костас. При това без да се размине при никоя от терците, които организираха основната мелодия. Инструменталът пък премина в дръм соло на новия барабанист на Файъруинд, Михаел Ере.
Десетина минути вихрушка, в която и публиката бе подканена да се включи. След което инструментите отново запяха заедно в "Insanity", после в "Heading For The Dawn", "Chariot", "My Loneliness"… Във всички песни феновете ставаха свидетели не на уменията на един-единствен виртуозен музикант, а на виртуозността на цялата група. А по този начин изпълненията на отделните инструменталисти се вливаха в общата мощ на групата. И може би виртуозноста е в това – всеки да изпъква, но не за сметка на мелодията или на останалите музиканти, а чрез тях, чрез силата, която песните носят, чрез настроението, с което заразяват слушателите.
Публиката, от своя страна, отдавна спечелена за каузата, пееше, както може да се очаква, с пълно гърло припеви и куплети. Аполо Папатанасио, вокалистът (който сякаш единствен не беше съвсем във форма тази вечер – дали защото самолетът му пристигнал само минути преди началото на концерта), се възползваше от това, за да подава микрофона си напред и да се наслаждава на българските хорове, толкова подхождащи за хеви-пауър-спийд вихрите на Файъруинд.
А ето нещо интересно – на фона на треснята на Сайко Чоук звукът на усилвателите за хедлайнърите беше отчетливо намален. Но това не попречи, а обратно – спомогна Гъс Джи и компания да звучат дори по-мощно, защото цялата бързина и мелодичност на песните се открояваха и толкова по-ясно отекваха в залата. Трябва да се отбележи, че последното не би било възможно без доброто озвучаване, което може и да е изненада за зала като „Юбилейна”, но не и ако човек знае кои са организаторите – защото от ABV Pro са винаги перфектни в организацията.
Малко след 23 часа с края на "Tyranny" бандата се оттегли и тъмната зала се огласи от виковете на феновете, настояващи за своя бис. Който получиха почти незабавно с три от най-големите хитове на Файъруинд – "Into Тhe Fire", "I Am The Anger" и "Falling Тo Pieces". Името на последната песен би могло да опише състоянието на хората след края на бурята – разпаднали се на парчета и размазани от удоволствието.
Навън ги чакаше леден дъжд. Но беше някак топло.
Файъруинд
Days Of Defiance Tour 2010, София
The Ark Of Lies
Head Up High
Destination Forever
Keybord Solo
Angels Forgive Me
World On Fire
Guitar Solo
The Fire And The Fury
Drum Solo
Insanity
Heading For The Dawn
Chariot
My Loneliness
Mercenary Man
Brothers Keeper
Till The End Of Time
Maniac
Tyranny
Encore:
Into The Fire
I Am The Anger
Falling To Pieces
Коментари