Запътвам се към столичния клуб R.B.F., където ще се състои четвъртото издание на Gorgon Electro Mini Fest.
До там ме отвежда порутеният мост "Чавдар", който се клати при преминаването на всяка едрогабаритна кола. Изгледът на ръждясали метални отломки и ж.п. линии се връзва идеално с очакванията ми за изпълнена с тежка индустрия вечер.
Откриването на концерта е поверено на едноличния роден ембиънт/индъстриъл проект Shrine, който ни представя звукова картина, наситена с мрачни звуци. След около 30 минути залата е пълна вече.
Време за истинското шоу.
На сцената се качват Mortiis, които са на общо турне с Комбикрайст (Combichrist) - Monsters On Tour. В момента групата е съставена от двама китаристи, барабанист и емблематичния вокалист Haavard Elefsen. Саундът е изключително тежък и на места напомня на ранните Найн Инч Нейлс (Nine Inch Nails) (първата песен можеше лесно да се сбърка с "Mr Self Destruct"), както и на класическите Министри (Ministry). В музикално отношение проектът Mortiis има различни лица – в албумите им освен индъстриъл може да се чуе дарк ембиънт, електро и готик. Очакванията ми за по-разнообразен звук не се оправдават. Сетът е изпълнен изцяло с безкомпромисен индъстриъл метъл. Учуди ме и липсата на любимата на мен, а и, сигурен съм, на доста други, песен - "Parasite God". Mortiis удариха около 45 минути снощи.
След 30-минутна пауза сцената е окупирана от хедлайнърите Комбикрайст. Това е второто гостуване на групата, след запомнящото се шоу, което изнесе през 2009, отново по покана на Gorgon. Магнетичният Ole Anders Olsen, по-известен като Andy LaPlegua, е във вихъра си - не оставя и за момент подивялата публика да си поеме дъх. Ако трябва да опиша с една дума шоуто на култовата електро-индъстриъл банда, тя е "взрив". Анди, който е в играта от дълги години, е във върхова форма. Гласът му е изключително мощен и съм убеден, че много екстремни метъл банди биха му завидяли за него. Освен вокалиста, на сцената дивеят още двама барабанисти и човек, отговарящ за електрониката. Групата редува класическите си парчета като "Today I Woke To The Rain Of Blood", "Electrohead" и "Get Your Body Beat" с изпълнения от последния й албум – "Making Monsters".
Краят на събитието е взривоопасен. На сцената прелитат барабани и стойки на фона на култовите парчета със звучни заглавия "Fuck That Shit" и "What The Fuck Is Wrong With You?" Отново се сещам за Трент Резнър и Ко., които в началото на 90-е години, подобно на Комбикрайст, трошаха де що има по сцената. В еуфорията едно момиче се опитва да се качи на главата ми и почти успява. На пръв поглед случващото се на сцената изглежда хаотично, но всъщност е доста добре изпипано. Затвърждава се мнението ми, че Комбикрайст е група, която е по-добра на живо. Просто защото няма как да затвориш цялата тази енергия в едно CD.
След края на концерта оценявам тишината на нощна София, нарушена единствено от лая на бездомни кучета.
А, да - и от бученето в главата ми.
Коментари