Точно една година след първия си концерт в България, полската прогресив рок група Ривърсайд (Riverside) посети отново страната ни, за да закрие с шоуто си серията от събития "5 години Тангра Мега Рок".
Стилът на групата, ориентиран не към най-широка публика, както и скорошното им предишно идване, не предполагаха голям интерес, но столичната зала "България" беше почти пълна снощи. А разнородността на събралите се (от ученици до хора над шестдесетте; от типични метъл фенове с нашивки и тишъртки на групата до хора в официални костюми) показваше как музиката на Мариуш Дуда и компания с многото си лица и дълбочини е заинтригувала и продължава да интригува представители на най-различни социални слоеве.
Концертът бе открит към 20.00 ч. от подгряващата банда Тайдс Фром Небюла (Tides From Nebula), чиито атмосферичен рок и ембиънт трябваше да бъдат нещо като дълга прелюдия към главното събитие. Музиката на сънародниците на Ривърсайд - изцяло инструментална, поддържаше до края меланхоличното настроение, въведено от първото им парче, и в този смисъл наистина беше атмосферично. Но за съжаление в случая това е начин да се каже, че няма много други позитивни думи, с които да бъде описана тяхната част от шоуто. Шестте им парчета бяха с еднотипни хармонии и повтаряща се структура, почти лишени от мелодия. Когато все пак имаше мелодия, тя беше сведена до повтарящ се мотив без развитие. На малкото им оставено пространство в зала "България" тяхното телесно присъствие също изглеждаше не съвсем на място, особено когато музикантите решаваха да покажат дивата си страна. Опитите за въртене и куфеене бяха спънати и неумели. Двамата китаристи бяха застанали от двете страни на басиста, което може би им се е струвало подходящо решение от визуална гледна точка, но скучните партии на баса, поддържащ основната хармония с по един тон на такт, ме караше да се чудя защо да гледам в скучния център на сцената.
За щастие, час по-късно не само Тайдс Фром Небюла бяха свършили, но и смяната на инструментите и подготовката на сцената също бе завършила и сред радостните викове на публиката се появиха момчетата от Ривърсайд, за да ни залеят без никакви предварителни думи с "Beyond The Eyelids" (от "Rapid Eye Movement" (2007) и "Out Of Myself" от едноименния им първи албум от 2003. Както подобно начало издаваше, този път групата предстоеше да представи песни от всичките си дискове. Мариуш и Ко. удържаха на обещанието, дадено пред радио "Тангра Мега Рок". Разбира се, имаше ги шедьоврите "Egoist Hedonist" и "Left Out" (от последния засега албум на групата - "Anno Domine High Definition" (2009), но бяха изсвирени и по-стари песни като "Loose Heart", "Second Life Syndrom", "Conceiving You" и вероятно най-известната й песен - "02 Panic Room". Изненадах се как слушам тези пиеси, които съм си въртял толкова пъти, и продължавам да откривам нови неща, различни страни и малки трикове, които изпълнението на живо без да иска подчертава – заиграване между бас и клавир, тихо обаждане на китарата на Пьотр Груджински в неочакван момент или интересен барабанен преход. Същевременно, възхитително е как всеки път, през всеки щрих оставят да се види сянката на неизразимото.
Някъде по средата на сета си Ривърсайд решиха да зарадват прог-феновете и с кавър на Ръш (Rush) и изсвириха по прекрасен начин инструментала "Leave That Thing Alone".
Подаръците към българската публика обаче не спряха, защото гостите представиха и две песни от "Memories In My Head" – последния им сингъл, излязъл тази година. Още в самото начало разстлаха магията на "Living In The Past", истински прогресивен шедьовър. Музика, която се развива пред очите (и ушите) ти със своята собствена логика, увличаща и повличаща те. Странно е как има групи, които харесваш, защото ти пасват, тоест харесваш заради себе си, и други, които харесваш в някакъв смисъл въпреки себе си. Въпреки, защото не оставаш при себе си, при своето настроение и своите емоции, а си отнесен, музиката те е пренесла. Този втори тип харесване вече няма общо с психологическото предразположение, а с естетическия вкус, който надхвърля света ти, за да те отведе в едно другаде без свое място.
Втората песен от сингъла, която предложиха, се казва "Forgotten Land". Тя е избрана да промоутира втора част на играта The Withcher. С тази песен Ривърсайд показаха как един фентъзи свят може да се изгради с тежка музика, без да се изпада в готовите модели на пауър метъла (не че има нещо лошо в тях). Тази мелодия беше и първото от двете парчета за бис. Последното, което поляците изсвириха, беше "The Curtain Falls" от първия им албум. Какво по-подходящо заглавие за край на концерт в зала "България"? Струва си, впрочем, да се отбележи, че седалките, активно използвани по време на подгряващата група, не попречиха на феновете да останат прави до края на шоуто на Ривърсайд. Което впечатли фронтмена Мариуш Дуда и той обеща, че бандата му ще е отново тук следващата година.
Великолепният звук, добрата организация, непосредствеността на музикантите и заразната енергичност на публиката направиха от този концерт един друг празник на 9 май.
Празник на музиката, съчетала рок енергията с изтънчения естетизъм на внимателното композиране и с дълбочината на неизразимото.
Надявам се да се потрети.
Коментари