Tiamat, Moonspell и Opeth си поделиха лидерството в Каварна


Tiamat, Moonspell и Opeth си поделиха лидерството в Каварна

3825

Вечерта на 16 юли обещава да е най-силна като лайн-ъп на Каварна Рок Фест 2011, а само времето ще покаже и дали ще е най-посетената.

Публиката се разкъсва в опитите си да определи кой е хедлайнър измежду три гранд имена на мрачния метъл. Три групи, всяка от които със собствени достойнства, с много история и влияние върху жанра изобщо. Оказва се, че Тиамат (Tiamat), Муунспел (Moonspell) и Опет (Opeth) са готови да споделят не само сцената и  аплодисментите, но и лидерството на втората вечер от крайморското събитие.

Всяка от бандите го доказва с отношението си, със сетовете и като проследява изпълнението на останалите. И не само…  но затова по-долу.

Да дадем думата на отварящата банда. За мое учудване музикантите от Sylosis не само са довели хора насред стадион "Калиакра", но и си имат фенове, които ги чакат търпеливо за подписи. Метълът им е техничен и добре подреден, самочувствието - видимо, а способността да подгряват става ясна дори с първите две парчета. Тълпата пред сцената вече е в поза "ръцете горе", а гърлата не се жалят. Британците свирят песни от двата си албума, единият, от които издаден през 2008, другият - само преди 5 месеца от един от най-големите метъл лейбъли в света, Nuclear Blast. Това, че Sylosis работят с тази компания, сигурно има връзка с присъствието им на фестивала. То вероятно ще е едно от най-запомнящите се за момчетата и когато пораснат поне още толкова, ще се сетят за доброто предразположение на българските фенове. Почитатели, които не щадят сили, въпреки че очакват да видят три големи банди, след като Sylosis покажат защо са тук. Английският им произход прозира в точността, поведението и увереността, с която се справят с инструментите.

Кататония (Katatonia) проявиха скандинавски характер вчера и ни накараха да си кажем "Швеция, ах, тази Швеция!". Днес също ще имаме честта да се срещнем с чудесата на скандинавския творчески дух чрез Тиамат и Опет и да се поглезим с нещо по-пикантно от страна на португалците Муунспел.

TIAMAT

Събитието върви по план. Срещата с Йохан Хедлунд (Johan Edlund) е осъществена, тениската на Superman е вече в личния му гардероб, а в съзнанието му може и да дълбае въпросът как така една пиратска аудиокасета, произведена в България, на чиято лента е запечатан емблематичния албум на Тиамат "Clouds" (1992), е пазена близо 20 години, за да попадне в неговите ръце. Точно на 16 юли 2011. И как едно момиче му обяснява, че той е единственият мъж, който преди 20 години е покорил ума, душата и сърцето й чрез своите текстове и музика, а ги владее и до днес. Усещам как Едлунд потреперва, докато ми дава прегръдка за милите думи и пулсът ми се ускорява. Е, не е ли за сълзи този момент? А шоуто тепърва предстои.


Разбирам, че, въпреки няколкото заглавия на песни на гръцки език в последния албум на групата "Amanethes", преселникът от север на юг не е научил местния език в Солун, където живее вече 5 години. Нищо, днес (17 юли) ще има с кого да си поговорим на гръцки. Суисайдъл Ейнджълс (Suicidal Angels) са наоколо от вчера.

И така, след като вече е разбрал, че е Superman поне за един човек на шибаната земя, Йохан Хедлунд е готов да се изстреля извън нея посредством музиката, и Господ знае какви помощни средства. Пременен след срещата за автографи с фенове 5 часа по-рано и със специфичен стайлинг, Едлунд повежда своите момчета в онова нещо, наречено "за първи път". А първата песен на това първо шое на Тиамат в България е "Fireflower". Изнизва се с лекота и докато осъзнаем, че това наистина са Тиамат на живо в България, вече пеем "Make no stay/ Meet us all by break of day" – припев от "Children Of The Underworld". Артистичността на фронтмена е пленителна, гласът му - така разпознаваем в студийните проекти, е вълшебен и на живо. Лакираните в бяло и черно като клавиши на пиано пръсти, сътворили дузина уникални албуми, притискат струните на китарата с неописуемо чувство. Отшумява "Cain", а после и "Whatever That Hurts". Фигурата като на американски пехотинец на Андерс Иверс, който опъва дебелите струни, е другата, която привлича погледа на сцената. А включванията на кльощавия китарист с чистите вокали отместват вниманието към него. После е "Divided", но тя бързо отстъпва на танцувалната "Vote For Love”, чиято лека мелодия и неангажиращ семпъл текст веднага засмукват още няколкостотин човек по-близо до сцената.

И така идва моментът, в който 2 000 души пред нея да отговорят на предизвикателството на гостите, отправено с "Do You Dream Оf Me?". Кефът от сайко терапията "Тиамат на живо" се плъзга по вените ми с бързината на змийска отрова. Завладяващо чувство на цялост и напираща носталгия по изплъзващата се мечта за Тиамат на живо. Халюцинацията е истинска. Музикантите са ни замесили много билки и чай от гъби, които ние поемаме на големи дози. Хваща ни бързо и качествено. Коя от коя по-ударни, се редят песни от различни албуми - "Brighter Than the Sun!" "Until Тhe Hellhounds Sleep Again", "Phantasma De Luxe", "Love In Chains"…  Предпоследните две парчета са "Cold Seed" и "Wings Of Heaven". А фаталната "The Sleeping Beauty", естествено, е оставена за т.нар. бис. Фатална не, ами… честно: не знам как да го опиша! За изпълнението й на сцената е поканен Фернандо Рибейро от Муунспел. Там се появява и някой си Кор (!?), а малко след това същото сторват и Мигел Гаспар – барабанистът на Муунспел, и китаристаътна португалците, Рикардо Аморим… И, макар да има още какво да видим, мога да заявя, че 6-е минути на "The Sleeping Beauty" вероятно ще оставят най-траен спомен от целия фест в съзнанието на хилядите щастливци, станали част от този исторически момент.

"Тиамат са ни много добри приятели, свирили сме много пъти заедно на една сцена и удоволствието от това е голямо", ще отбележи Фернандо около час по-късно.

Дивият мед е добавен към почерпката за душата. За край слушаме "Gaia" от "Wildhoney" (1994).

И сякаш, за да се убеди, че вижда добре, и че лудостта на две и отгоре хиляди души, които се срещат с групата му за първи път на родна почва, е реална, когато свършват, Йохан (на снимката) сваля черните очила и зад тях блестят пронизващо кристално сини очи. Вече - така или иначе видимо трогнат и развълнуван от посрещането на формацията му в България, той се "размазва" още повече. Раздава прегръдки на колегите си на сцената. Сякаш и на него, и на Андерс им се ще да напрегръщат и всеки един от тълпата долу.

MOONSPELL

Предстои вторият концерт на Муунспел у нас и убедеността на Фернандо Рибейро, че публиката знае за какво иде реч и ще окаже голяма подкрепа на изпълнението на неговата група, личи още от самото му изкачване на сцената. Вече е тъмно, момчетата са загряли със сета на Тиамат и се радват на доста шумно посрещане. Сетът им е подготвен с мисъл и съобразен с обстоятелствата. За някои е изненада, че той съдържа повече от една песен от легендарното издание на прохождащите през 1995 Муунспел - "Wolfheart". Спомням си, че когато този дебют се появи, се дивихме на Алах Акбар с напевите като интро. Но съвсем търпеливо го прослушахме и - кой да помисли тогава, че световната сцена ще е така отворена за тези "екзотични" артисти, ще ги прегърне със завидни продажби и куп хедлайн турнета… От целия дългосвирещ албум музикантите предлагат сега дългите "Wolfshade (A Werewolf Masquerade)", "Love Crimes", симпатичната "Trebaruna", която блести с красотата на родния им език…  Кръвожадната публика получава и "Vampiria", а когато идва време за още една песен от същия този албум, контролът над ситуацията вземат ту Рибейро, ту публиката - с адекватно припяване на "Alma Mater". Което вече прави половин час от сета на бандата. Останалият половин час е разпределен с омешаните с "Wolfheart"-ските парчета, "Opium", "Mephisto" и така нататък. С FullMoon танго - за 4 000 души, под натежалото от емоции небе е в пика си. И само след малко - най-после!, за първи път, за урок по "сложен" метъл на българската публика ще излезе с право наричаният маестро Микаел Акерфелд. Заедно с формацията си Опет, естествено!

OPETH
 
Ако сте се включили в неделното кино с лайф стрийминга на английското издание на Sonisphere на 10 юли, вероятно сте очаровани от бандата. Тъй като сте видели що за акт на живо са Опет. Знаете в какво е магията на Микаел Акерфелд и Ко. също, ако сте един от онези българи, които пътуват до Турция, Гърция или друга точка на света, за да гледат любимите си групи на живо или за някой и друг фестивал. Така поне лично аз разбрах защо Опет са големи. Но не стана изведнъж и без да положа старание. Първата "лекция" на живо взех през 2005 на феста SOTU Sounds Of The Underground в Ню Джърси, САЩ, а втората - в Истанбул в препълнената зала за 2 500 човека Yeni Melek през 2006. И всеки път преживяването е по-пълно, възприемането -  по-завършено. Опет определено е формация, която иска време. Която дава много, но само ако и ти си готов да дадеш.

Не се и надяваме да музикантите да свирят нещо от новия им албум, който планират да пуснат през септември, и чието заглавие е вече известно – "Heritage". Защото и те, подобно на много други артисти, не искат новия им материал да пати от това, че някой фен е записал със скапания си телефон изпълнение на дадено парче, качил го е в интернет и така вече е съсипал впечатлението от все още неиздадения проект. Сетът обаче е напълно задоволителен, и още как!

The Grand Conjuration,
Face of Melinda,
The Lotus Eater, The Lotus Eater,
In My Time Of Need, Master's Apprentices
The Drapery Falls,

Кулминацията е и в първото, и във второто и още повече в последните две композиции, в които прозира геният на Акерфелд - "Deliverance" и
"Hex Omega".

Микаел си върви с неговите шегички между песните, предизвикателства към феновете - от типа "покуфейте 3 минути без музика". Всичко е приказно. И той, и останалите техничари от групата показват за пореден път, че са перфекционисти. Запитан защо са толкова статични на сцена, китаристът Frederik Akesson обяснява, че не са си го задали като правило да са неподвижни. Но наистина е така и че се опитват да се движат малко повече, макар че предвид стила им, би изглеждало глупаво да подскачат по сцената, както когато свирят някоя балада, феновете да правят стейдж дайвинг например. Фънки джази забежките, сайкъделик отнасянията и хедбенг пироните ала шведски дет метъл ни разбиват до краен предел. Оу, йе!

Едва ли всички в тълпата стискат палци и един друг проект, в който Микаел има пръст - Bloodbath, да направи турне. Но не са малко тези, които могат да разберат дълбочината на музиката на Опет и да се изкъртят на праволинейния олдскуул дет на този проект на момчетата от Кататония и Опет

Докато се изнасяме от бойното поле, осъзнавам че ме наляга блажено изтощение от отминалите - кратки като топъл летен дъжд, ден първи и ден втори. И нотки на тъга вече се надигат у мен, защото ни е останал само ден трети, а краят наднича зад купищата пластмасови чаши от бира и вода, покриващи тревната постеля на "Калиакра".

Loud Concerts са ни подготвили за днес гърците Suicidal Angels с техния класически трашок и Lake Of Tears от Швеция, които ще сбъдват мечти с "Raven Land".

За грандиозен завършек на фестивала - кака ви Анжела предстои да доказва и на живо, че заслужава да е рамо до рамо с легендите от Каркас (Carcass) -  Майкъл Амот и брат му Кристофър, в Арх Енеми (Arch Enemy).

Фойерверки в хиляди сърца ще има със сигурност и тази вечер, а саундчекът на стадиона се чува още от 14 часа.

Кънти из цяла Каварна и събужда не само метълите, които все още са в креватите, но и удря всички с тръпка за това, което предстои...

Снимки на Албена Цолова - Бета - в секцията "Галерии

Още от Рок


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Lilly Оf The West - "Christmas With Lilly Of The West"

Видео


Албуми


Lilly Оf The West - "Christmas With Lilly Of The West"

"Christmas With Lilly Of The West" - първият коледен албум в дискографията на обичаната група Лили Ъф Дъ Уест...

Най-четени новини


виж всички