Да си призная, в годините на моето средношколство, докато се лутах между пънк, хеви метъл, ню романтик и дори брейкденс, личността на чичко Том Джоунс (Tom Jones) ми изглеждаше леко смехотворна.
Мязаше ми (не без основание) на британската версия на нещо между Бисер Киров и Веселин Маринов (прости ми, Том, акълът ми дойде, все пак).
И всичко щеше и да си остане май така, но откъде се взеха страхотните Art Of Noise в края на 1988 да направят кавър върху помитащия хит на Принс (Prince) "Kiss"? Не само, че се взеха, ами изровиха отнякъде Том Джоунс и го запратиха на самия връх. Не че той не е бил там и преди с онези черно-бели хитове от 60-е и 70-е години, но силата на MTV направи вокалиста буквално вечен!
Винаги съм се чудел какъв точно е репертоарът на мистър Джоунс на концерти? Този изпълнител е записвал, издавал, записвал, издавал... Десетки албуми и стотици сингли от 1965 насам. Тава преди обед, сингъл - следобед. Луда работа е било в онези времена. По този показател в наши дни може да го бие единствено ТуПак, който след смъртта си издава средно по два албума на година. Как го прави, си остава загадка!
Том Джоунс със сигурност е музикалната гордост на Уелс (роден е там преди 71 години), заедно със Шърли Беси, Шейкин Стивънс и Роджър Глоувър. Томас Джон Уудуърд днес вече е сър, но за всички хора по света е оня намахан певец, дето пееше (и продължава да пее) за Дилайла и "зелената трева".
Пределно ясно е, че за изпълнители от такава висша лига в застаряваща България ще има публика още дълги години. Ако случайно не се бъгне системата - в стил "Апокалипсис на ента", на 21 декември догодина... Нищо чудно обаче дори и тогава Том Джоунс да е сред оцелелите. Този господин е вечен.
Хилядите почитатели, изпълнили зала "Арена Армеец" в петъчната вечер, бяха предимно от предпенсионна до силно пенсионна възраст. И това е съвсем логично, все пак Том е пропял планетарно преди цели 46 години. Милите бабки бяха помъкнали букети като на "Златният Орфей" едно време, но от техния младежки сън ги деляха железни огради и дисциплинирана охрана.
Сред публиката обаче имаше и други фенове на суперзвездата. От Христо Стоичков и Веселин Маринов, през Богдан Томов, Орлин Горанов, Камелия Тодорова и Явор Сидеров (Мъртви поети), до футболен треньор, наречен Кокалa, та до депутата Йордан Цонев и зам.- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Иво Маринов. Както и хлапета със суитчъри с логата на Кис (Kiss) и Аксел Руди Пел (Axel Rudi Pell)... Просто да се не начудиш какво правят тук, а не са на куфежа на Амон Амарт (Amon Amarth) например, съвсем наблизо е...
Малко преди 20.30 часа осветлението в залата рязко угасна. Без каквито и да е светлинни ефекти, осемчленният бенд и двете беквокалистки на сър Джоунс излязоха кротко на сцената. Веднага след тях се появи и героят на вечерта, барнат в черен костюм и черно полуполо.
За има-няма седем минути той закова три бързи хита, като още на втория ("She’a A Lady"), залата се залюля. Последва "Thunderball". Абсолютна колекционерска изненада с темата от филма за Джеймс Бонд – "Агент 007" от далечната 1965. Бурни аплодисменти и за вечното "What’s New Pussycat?" и пак колекционерска рядкост. Първият официален хит сингъл на певеца "Chills And Fever", издаден през 64-та година на миналия век.
Над всичко и всички обаче беше безупречната бленда на Том Джоунс. Чак не е за вярване, че човек, гонещ 72-а си година, притежава такава чудовищна гласова дъга. От блусменско ръмжене, до мачкащ бас и рокерски викове. Смайваща жестикулация и лекота на вокални преходи. Том не просто изпява всяка сричка, той направо я извайва. Наистина впечатляващо!
Настроението се покачваше през 2-3 минути.(Средно по толкова като времетраене са парчетата на този велик изпълнител). Няма разтакаване за дълги сола и въвеждащо интро. Съвсем по същество. Тук се пее до дупка! Това е сър Том Джоунс!
"I'll Never Fall In Love Again" и съвременният комерс "Sexbomb" тотално раздвижиха публиката по седалките, най-вече от страна на по младата армия почитатели на гласовитият британец.
Напук на всички прогнози, че старият майстор ще наблегне на голяма част от песните от актуалния си албум "Praise & Blame", заради който е и на това турне, височайшият гост тотално промени сетлиста и представи едва три от новите парчета някъде по средата на концерта. И докато кавърът на Боб Дилън – "What Good I Am" и парчето "Strange Things" минаха като че ли леко незабелязано, то размазващите версии на "Burning Hell" на Джон Лий Хукър (светлина по пътя на душата му) и традишънъла "St. James Infirmary" буквално пометоха всичко живо. Тези, които познават сериала на Скорсезе Red, White & Blues (или пък са слушали дебюта на Хю Лори (Hugh Laurie) - "Let Them Talk"), отлично знаят как Том вади от сърцето си вечната песен на Мисисипи. Младоликият китарист Джеймс Майкъл Моузес до ветерана е направо злодей на жицата.
Но да се върнем в София, България! Сър Джоунс вече е започнал с хитовете. Не че досега ги нямаше, но ударната тройка "Green, Green Grass Of Home", "Detroit City" и вечната "Delilah" в атрактивни нови версии просто зовяха към просълзяване хиляди очи, доживели да погледат от ръка разстояние своя идол (от времето на Битълс (The Beatles).
В секундите между два куплета, когато все пак железният оркестър на звездата забиваше по няколко инструментални такта, сър Джоунс елегантно отпиваше вода от 12 големи стъклени чаши, наредени пред барабаните. Явно титлата "сър" не му разрешава да смуче някоя пластмасова бутилка, а и това говори за чудовищен стил.
"Mama Told Me Not To Come" бе началото на края. Последва "онова за стриптийз на Джо Кокър" – "You Can Leave Your Hat On", версия по оригинала на Ранди Нюмън. Тук Том свали най-после сакото, което всъщност беше единствената "атракция" по време на цялото 95-минутно шоу. Всичко останало бе глас, глас и пак глас. Стил, стил и пак стил.
След танцувалното "If I Only Knew" и евъргрийна "It's Not Unusual", мистър Джоунс каза "довиждане" и се скри зад сцената. Музикантите довършиха парчето и после също кротко се покриха, за да се върнат очаквано. Под бурни овации - две минути по-късно, и да забият "Hey Pocky Way", на което вечнозеленият изпълнител представи бенда и двете вокалистки Лаура и Софи, а народът се изправи и натрупа пред сцената.
После звезда и фенове попяха за кратко заедно, а за десерт пристигнаха познатите тактове на Принс-овата "Kiss", за която стана дума в началото. Дано някога я чуем официално обявена за една от десетте най-значими песни в съвременната музика в изпълнение и на самия Принс на наша територия.
А за таланта на Том Джоунс каквото и да кажем, ще е малко.
Абсолютен и брилянтен гласов великан!
Коментари