Докато в покрития в мъгла парк на ВТУ в София някои хора въртят търговия на билети за напълно разпродадения концерт на SepticFlesh, As I Lay Dying и Амон Амарт (Amon Amarth) - както дочувам за по 70 лв. парчето, други пристъпват нервно от крак на крак пред столичната зала "Юбилейна".
Не само заради студа, но и от нетърпение да влязат и да се започва. Да се започва с клането с големи мечове. С търкалянето на глави по пода и 100% отдаване на горния и долния фронт на сражението. Клише, но образно и съвсем непреувеличено. Три банди от такава класа на едно шоу и - съответно, шведски дет метъл, мощен метъл кор и бомбастичен симфоничен дет метъл – каква взривоопасна смес само, а!?
Пътувам към залата за концерта, който очаквам с огромен интерес, еуфорична. Че дори и малко истерична. Две от бандите в личния ми Топ 5 ще свирят в София. Знам точно какво очаква мен и още 900 (сториха ми се дори като 1001) човека. Велика вечер, изпълнена с нечовешки яка музика и хедбенгинг, които държат тръпка с месеци! Очакванията ми се потвърдиха.
Нещото, което в края на вечерта ще нарека концерт на годината поради очевидни причини, се открива с великолепните, разкошни и уникални СептикФлеш (SepticFlesh). Това е втората група от Гърция след Ротинг Крайст (Rotting Christ), успяла да надмогне собствените си граници и да застане гордо и стабилно на световната сцена, където - грубо погледнато, властват Западът и Скандинавието. Стартирала в самото начало на 90-е, СептикФлеш е формация, която оправдава фразата "е, какво ново могат да измислят, няма да открият топлата вода". Още с първите албуми, които залагат на по-суров дет метъл, те дават заявка за нещо, което ще се развие и разчупи рамките на стила. Нещо мистично, някаква особена прокрадваща се мелодичност… И така, след 4-годишна пауза от 2003-2007 и тоталния любимец на медии и фенове по света, излязъл през 2008, "Communion"- албум-чудо, те неправиха немислимото. Че и го надскочиха с издадения тази година "The Great Mass", наричан масово шедьовър и високо оценен незабавно след излизането му. Той стана албум на месеца в десетки медии от различен тип и постави една твърде, твърде висока летва на симфоничния дет метъл, над която самите музиканти се опасяват, че ще е трудно да надграждат. Сетлистата им тази вечер е именно с песни от тези два диска. Като първа предгрупа им се полага време за общо 6 парчета. Но при разпределението на любовта на феновете към трите банди няма закономерности. Те дават от нея завидна част на Септик, също толкова на AILD и малко повече, а може би просто по-шумно изразена – на Амон Амарт. Септик са на сцената 30 минути, но и те са достатъчни да помниш представянето им дълго и да се оглеждаш за техните следващи концерти. Както вече знаете, като става дума за шоута, аз съм по света и у нас и, естествено, това не е първата ми среща на живо с дългокосите елини. Но този път ще е нещо ново, защото ми е интересно как сега ще "вкарат" в залата 150-е музиканти от оркестъра и хор на Прага през един лаптоп. Композициите, които изпълняват, са записани именно с този, както те самите го наричат, 5-и член на бандата, а симфоничната част е изцяло композирана от китариста на групата Христос Андониу (Christos Antoniou). За "The Great Mass", дипломираният класически композитор Андониу полага основите със симфоничната част, която е отделно издадена на диск и върви с нещо, което малцина щастливци притежават поради ограничения тираж: луксозна книга-албум с картини на брат му Spyros Antoniou. Той е познат като Seth – басист и вокалист на бандата, автор на оригиналните партитури за албума. Смесването на дет метъл с класическа музика е много деликатна работа, а аз лично досега не съм чула такъв стил да звучи така хомогенно, единно и завършено. Симфоничната част при СептикФлеш не е просто някаква си мелодийка от кийборд или семплирани елементи. То е нещо, в което метъл и класика туптят и дишат ведно. Този саунд е масивен в диска, а наживо те кара да настръхнеш. Сет, Христос и Фотис-барабани са големи музиканти, а мястото на втори китарист по време на турнета се заема от различни персони поради ангажираността на другия емблематичен член в състава - текстописец, китарист и вокалист Sotiris Vayenas.
Сега на негово място за концертите е новакът Donis, който на визия докарва Нергал от Бехемот, а и със струните се справя добре. Те всички стоят супер на фона на внушителния артуърк на "The Great Mass" – дело на маестрото в този жанр – самият Спирос, който обаче, за съжаление, е леко закрит от втория сет барабани, качен на платформа зад Фотис (Светльо, де). Облятата в червени светлини стойка за микрофон на Сет – специална единична изработка в стил "Пришълецът", изплува зад облаците сценичен дим, докато симфоничната част рисува страховити сцени с изпепелени градове, на забравени митични градове, на задаващ се апокалипсис! Сюрреалистично, казвам ви! Отварят ни вратата към тъмното кътче на душата си със сингъла, който свърши чудесна работа на тийзър от актуалния албум "The Vampire From Nazareth". После са все силните "We, The Gods", "Pyramid God", "A Great Mass Оf Death", "Anubis" и така - до моя (а и на барабаниста на групата, както ми споделя по-късно) фаворит, "Five Pointed Star". Направо еликсир за душата, както бе наречено виното, което момчетата получиха със специален поръчков етикет, изработен от фенове, включително и от мен.
Това, което се чуваше преди концерта - че доста хора ще го посетят именно и само заради СептикФлеш, се оказа вярно. Първите редове бяха тотално окупирани още преди старта на шоуто, а след всяка песен имаше скандиране с името на бандата. За тези, които са били на първия концерт на Септик в България преди 2 години на Blood Fest, това беше кратко, но изпълващо напомняне колко ги бива гърците. А за тези, които не са, вероятно им се иска да имат машина на времето, за да поправят тази грешка сега.
Жалко, но първите гости приключват и трябва да отстъпят сцената на американските метъл корове As I Lay Dying или както механично ги бях прекръстила, когато писах ревю на първия им албум, As I Die Laying. Тогава те звучаха като големи фенове на мелодичния шведски дет метъл, но с модерни елементи тук-там. Затова и ми допаднаха. После броят на модерните се увеличи, китарите ставаха все по-полирани, а бандите, които експлоатираха стила, определян като нова вълна в американски метъл, постепенно станаха толкова много, че шансовете да излезе нещо оригинално намаляваха. AILD са от онези банди, чиито членове имат добра музикална школовка, грижат се за външния си вид и изглеждат добре и… ами, някои от тях принадлежат към определени религиозни кръгове.
Сетът им е построен ударно с начало, поставено от "Within Destruction". Отпред вече има мошпитове и кръстосване на крайници. А през централния вход продължават да се нижат хора, които или са закъснели, или нарочно пропускат подгряващите банди, кой знае. По време на второто изпълнение - "The Sound Оf Truth", се изтеглям назад. За да се опитам да си пробия път до мястото с напитки, а и така и така съм понесла бая блъскане, докато това стане. Така че се отбивам и до тоалетната, пред която има облаци цигарен дим. Кофти, ама човешката природа е такава – по принцип не особено толерантна. Високият праг на издръжливост на човека обаче предстои да бъде доказан с 45 минути интензивно подскачане с AILD и още час и половина яка куфня с хедлайнърите. "Anodyne Sea... Несъмнено, докато на сцената са AILD, има доста атрактивни моменти, които са не просто отиграни динамики между музикантите, а са като поредната тренировка с приятели. Погледите, разбира се, падат най-вече върху тежко татуирания здравеняк Tim Lambesis. Вокалист от класа, но и мултимузикант, който не само може да се дере, но и да изсвири всички инструменти и да запише сам цял албум. Такъв е случаят с пародийния му проект, посветен на Арнолд Шварценегер, "Austrian Death Machine". Ламбесис, който е наполовина грък и след 2-3 дена празнува 30-и рожден ден, е в отлична форма. Докато се надвесва над публиката, изглежда доста заплашително. От коридорчето чувам бумкането на ритъм секцията в "Upside Down Kingdom", а после се спирам на щанда с мърч, който е добре зареден и се обслужва от трима души - по един агент за всяка от бандите. За гърците работи Янис, или Jon SImvonis, от атинската набираща бясна сила банда Descending (http://www.facebook.com/#!/theDESCENDING?sk=info)
Оставам да си поговоря с него за групата му, за отличната му работа по making of-а на "The Great Mass" DVD-то на Септик… AILD продължават да държат темпото и аз се построявам някъде на 4-5 ред, където не е никак спокойно. Напротив, танцува се, та се вдига пушек. За последни три са оставили хитовете си "Nothing Left", "Confined" и "94 Hours". Те ще бъдат топнати в обилно потната прегръдка на публиката. И след края им ще дойде часът на хедлайнърите. Бързи движения по сцената и пред очите ни се изправя Сурт, който само след малко ще участва в 3D с петима викинги, с които заедно ще хвърлят огън към нас, долу. Това е то "Total war is here. Face it without fear".
Амон Амарт на живо в София, в пика на кариерата си. А пътят, които са извървели, за да са това, което са сега, е дълъг. DVD-о им "Wrath Of The Norsemen" (2006) придоби златен статус в Щатите, което говори за сериозна цифра фенове там. А дали са по-големи в Европа или отвъд океана, е трудно да се каже, защото мащабите са различни. Но е факт, че оттам насетне бандата бе забелязана вече дори и от "слепците". Сега да не си помислите, че съм на 100 и кусур години, но открих формацията през 1996, когато първото й EP "Sorrow Throughout Тhe Nine Worlds" влезе в каталога на родния лейбъл Counter Attack. Той внасяше оригинални касети – голяма гъзария по онова време и доста ценна колекционерска придобивка в наши дни. Още тогава на нас, разбирачите на шведския дет метълу, ни стана ясно, че тази банда е егати яката. Но мина време, докато получат това признание в световен мащаб и все пак с някакъв финансов израз, така че към днешна дата на Олави Миконен – китаристът основател, не му се налага да упражнява професията си на дърводелец и на - съответно вокала Йохан Хег, тази на шофьор на ТИР.
Сценичният сет е про, пипнат до последен детайл и много добре допълващ цялостната визи на музикантите, както и концепцията на групата. Петимата викинги излизат пред нас, изправени и самоуверени. Вглеждат се в дъното на пълната зала. Обръщат внимание на първите редове на оградата и ни предлагат да се включим в изпълнениета на "War Of The Gods". Това май е най-скучновата песен от актуалния им албум "Surtur Rising", който промоутират с настоящето турне под същото име. Още по време на първата песен става ясно и на гостите, и на публиката, че предстоят жестоки въртележки на главите и нито една от страните няма да се откаже от надпреварата. Шумните възгласи на одобрение потъват в "Runes To My Memory", после е Суртовата сага отново от последния албум, на която всички знаят ако не целия текст, то поне припева, "Destroyer Of The Universe" и само "Live Without Regrets" ни дели от един от най-запомнящите се рифове в историята на дет метъла с "The Pursuit Of Vikings". Не знам кой се дере повече, аз или Йохан, съседът на оградата или някой полудял от кеф фен по-назад. Но знам, че това гласище на господин Хег е обгрижвано и добре смазвано, за да продължава да напомня за прозявка на динозавър. Както се казва, не пробвайте това вкъщи! Тази вечер обаче всички го правим.
Има леко затишие на следващите 4-5 от сета, от общо 16 песни, с които Амон Амарт ни зарадваха. И избухването на тълпата отново е на макс с анонсирането на друг силен дет къс от 2011 - "A Beast Am I". Всеки трак е посрещан и изпращан с много, ама много шумни крясъци. А пък всяка трета песен - със скандиране името на бандата. В нечовешки хедбенг минават и "Embrace Оf Тhe Endless Ocean" и "Free Will Sacrifice". Хег ни хвали постоянно и е видимо доволен.
Един голям усмихнат викинг, който се опитва - при това успешно, да говори на български език, като с хитър поглед подмята: "Благодаря" и "как сте?"… Не между всички песни ни оставя да скандираме като за последно, но веднъж даже моли за светлини към публиката, за да види лицата на тези луди копелета. Те знаят текста и на класиката "Asator" (от "With Oden On Our Side") и на следващата я, също неустоима за хедбенг и пеене, "Death In Fire" (от по-старото издание "Versus The World" (2002). Каква чудесна мостра за мелодичен дет метъл made in Sweden! Да умреш от кеф, както се казва. Опитите на Хег и ко. да ни излъжат, че това е краят, не минават. Но пък активират в пъти алармите на скандиране и крещене. Подготвени сме, знаем че ни чакат още два силни юмрука в лицето. Хитът "Twilight Оf Тhe Thunder God" от едноименния диск от 2008. А после и сплотяващата бойна "Guardians Оf Asgaard", която в студийната версия е с участието на втори вокал - Ларс Горан Петров (Lars Goran Petrov) от легендарните дет метъляги от Швеция - Интумбд (Entombed). Това е бисът. Вече няма връщане. Третото шоу на Амон Амарт, което гледам, ми нашепва, че няма да е последното.
Естествено, дискусията коя е групата на вечерта, остава отворена.
Обобщен в едно изречение, репортажът звучи така: концерт на годината!
Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерии".
Коментари