Alternative 4 http://www.alternative4.co.uk е името на новия проект на бившия басист на ливърпулските дуумаджии Анатема (Anathema) Дънкан Патерсън (Duncan Patterson).
Като страна, в която уж все още има ъндърграунд, ставаме домакини на представянето на току-що излезлия дебютен албум на формацията. На 16 декември, когато Емо от "Горгон" води музикантите от Румъния в България, като част от неголямото им европейско турне.
Публиката посреща познатия музикант за втори път, но докато през 2009 той предложи акустичен сет с Антиметър (Antimatter) - в дуо с Мик Мос (Michael Moss), сега идва с пълнокръвна група. С нея ни носи и ново вдъхновение и още предизвикателства за музикалните критици, а и за онази част от почитатели на Анатема , които са "консервирани", Показно за това как скромността краси човека, ама наистина!
Самият концерт е натоварен с няколко случки в последния момент – рокада: от парти център "4 км" - в клуб R.B.F., и "отмяна на участието на Врани Волоса (Vrani Volosa) поради нещастен случай в семейството на един от членовете на групата". Жалко за последното, но, въпреки липсата на подгряваща банда, хората, които тази вечер се събират около R.B.F.. знаят за какво са там. Към 20. 30 ч. вече е видимо, че те ще са по-малко от 100. Но Сапаревски винаги е казвал, че събитията на "Горгон" са "бутикови и за ценители". Излиза прав и този път. И сега, както и на концерта на Дани Кавана (Daniel Cavanagh) (Анатема) в София заедно с Anneke van Giersbergen (eкс-The Gathering, Agua De Annique), а и на споменатия вече проект Aнтиметър, публиката не е особено многобройна. Съставена е от обичайните заподозрени. Подозрителните липсват.
Още на саундчека подсказката за сет листа е доста ясна. А пък и ние предварително знаем, че, както самият британец намекна в телефонно интервю десетина дни преди концерта, репертоарът му ще съдържа песни от двата албума на Анатема, за които Дънкан е написал всичко (почти от-до), а именно "Eternity" и "Alternative 4". Факт, който радва. И няма как, а няма и защо да крием задоволството си, когато по-късно същата вечер чуваме любими стари парчета, така важни и емблематични за т.н. класически алтернативна сцена. Чувството на Дънкан, че е недооценен и личните му проекти се пренебрегват за сметка на това, което е сътворил с Анатема, има своите основания и вероятно не е пресилено. И самата мен ме е яд, че хората не искат да си направят труда да търсят и слушат нова музика, да дойдат да чуят какво непознато има да предложи една толкова интересна и важна фигура в алтернативната музика.
Ценителите обаче сме тук. По време на целия концерт Дънкан изучава внимателно лицата в публиката, изследва реакциите им с небрежни погледи, а после връща взор към земята и отстъпва назад. Той стои съвсем до барабаните в приглушените отблясъци на светлинните ефекти, а прожекторите са насочени към Mark Kelso (The Eternal). Келсо определено няма нищо против, държи се като истински фронтмен. С видимо самочувствие се справя едновременно и с китарите, и с вокалите, и със стойката. Всъщност, първоначално когато Дънкан разсъждавал над това как да кръсти бандата си, помислил и за варианта Duncan Patterson Аnd Mark Kelso Вand, защото реално и двамата са работили по проекта. Те се сработват като тандем преди време - Дънкан е специален гост на концерт на групата на австралиеца Келсо - The Eternal, в Мелбърн, където излиза с тях да изсвирят песен от анатемския "The Eternal", а именно "Far Away"… Британецът обича да помага на разни музиканти и банди. И не е никак чудно когато мернеш името му в поредния албум на еди-си-коя група от еди-си-кой край на света.
Именно при такива обстоятелства се запознах с него и аз - той тъкмо бе приел поканата на гръцката дарк/готик метъл банда W.E.B. да участва на представянето на дебютния й албум "Don’t Wake Futility" на живо в Атина и да изсвири няколко парчета на Анатема с тях. Това бе през 2005. Днес Дънкан е напълно земен човек и макар да изглежда по-скоро интровертен, е отворен да се среща с нови хора, да обсъжда всякакви теми с тях и в - крайна сметка, оказва се общителен. Като цяло Патерсън е търсеща личност, търсеща е натурата му и като артист. Затова и ние, неговите почитатели, знаем, че той може да ни даде нови музикални изживявания. Прави го и сега с Alternative 4. Във формацията е привлякъл и барабанистчето Mauro Frison от Аржентина, когото решил да покани, след като свирили заедно и преди това. За турнето - като сесийни музиканти, Патерсън води със себе си и Paulo Basilio от Португалия (втори китарист) и Martin Powell на кийбордите (екс- My Dying Bride (Май Даинг Брайд).
Състав като дрийм тийм.
Албумът на Alternative 4 "The Brink" (издаден от Avantgarde през октомври) е представен с няколко трака, между които най-запомнящ се е седеминчовият сингъл "False Light". Още от първата композиция сме потънали в дълбоките меланхолични води на мрачния рок, който доминира. Присъствието на Дънкан, макар и не просто ненатрапчиво, а направо небрежно, е магнетично. Спомени и картини от отминали времена! Но със саундтрак, който ще остане във вечността. Пръстите му рисуват по дебелите струни, докато ние се люлеем в кататонично настроение на "Destiny", "Eternity III", "Alternative 4", "Empty", "Lost Control"… така съм се унесла, че нищо чудно последните две само да съм ги сънувала… И така да е, беше хубаво. Това са късовете от деветдесетарските дуум години на Дънкан с Анатема, а космическит сет във великолепната декемврийска нощ включва и още от "алтернативите" под N 4, чиито заглавия в момента няма как да назова. (Пустите няколко бири отгоре!)
Надеждите ни да си купим "The Brink" са покосени още в самото начало на концерта, когато става ясно, че дисковете, които са носили момчетата, са се разпродали в Румъния и всъщност само двама са щастливците, сдобили се с копие в София.
Зашеметяването от пърформанса и последвалото доизживяване на празника на по бира (e, айде стига, де - б.,р.) е силно и трайно. Поради тази причина - признавам, репортажът се беше свил някъде в мозъка ми.
Добре, че се подаде изобщо - макар и два дена по-късно.
Коментари