Цигански ритми сгорещиха последната вечер на Банско Джаз Фест

Последната вечер на най-дългото издание в 15-годишната история на международния Банско Джаз Фест (3-11 август) бе определено стилово разнообразна и далеч надхвърли рамките на джаза.

Стартът бе за унгарските джазмени Карой Биндер – пиано и Михай Борбей – флейта. Близки до класическия джаз като звучене, те не могат да бъдат изчерпани с тази категоризация заради твърде нестандартните авторски композиции на Биндер, повлияни от творчеството на Бела Барток и на Стив Райх, от една страна, и от унгарския фолклор, от друга. "Жабешката песен" на Карой впечатли публиката и му спечели аплаузи, но концертът на тандема се изниза някак бързо - като увертюра на последвалите три изпълнения.

Доста не на място - като за джаз фест, стояха оперните постановки на популярни арии и американски песни на самосформиралото се трио Алекс Зографов – пиано, популярния тенор Бойко Цветанов и изгряващата надежда на родната оперна бас школа – Стоян Бончев. В напоителната им програма те предложиха комбинации от дуо и трио. Зографов направи и едно солово изпълнение с игривата композиция "Free Аnd Happy". Басът Бончев демонстрира възможностите си в стари американски песни като "More Wind In Wonderland" и "Old Man River", а Бойко Цветанов се изяви с "Let Your Vision Be World Embracing", като накара публиката да настръхне на "Granada", "Un Amore Cosi Grande" и арията от "Nessun Dorma" на принц Калаф от операта на Пучини "Турандот".

Тя бе посветена от популярния тенор на организатора на фестивала – доктор Емил Илиев, който тъкмо в този момент влизаше във фестивалната зона. Финалът на българското трио бе с "Time To Say Goodbye", за която пиеса на Бойко Цветанов партнира талантлива красива певица, чието име така и не разбрахме, тъй като маестро Зографов не я представи подобаващо, а смъмри набързо името й след изпълнението, докато публиката вече шумно аплодираше общия сет.
 
Мрак се спускаше вече, когато на сцената на площад "Н.Й.Вапцаров" се подредиха шестима снажни мъже, облечени стилно – в черни ризи, бели сака и панталони, и чак дори с бели обувки. Холандците от джайв формацията Джаз Кънекшън (Jazz Connection) още със стъпването си на подиума се зарекоха, че ще накарат дори най-мързеливите да станат и да затанцуват. Контрабасистът Барт Вутерс поясни: "Нашата музика не е за слушане, нашата музика е за танцуване!". Веселите им позитивни парчета до едно бяха посветени на Луи Прима. Планинският въздух бе прорязан от жизнените ритми на "Бона сера, сеньорина", "Famous Street, Called Blues" и "5 months, 2 weeks, 2 days", в която вокално се включиха всички, без изключение. Малки момиченца и възпълни лелки дадоха тон на танците встрани от сцената. Привлечена от примера им, по-младежката част от слушащите загърби свенливостта си и се заклатушка в такт със свежия ритъм. За "Trombone Fever" Барт се обърна към публиката за помощ и накара всички ни да пляскаме с ръце. Видни радиожурналистки застанаха под светлините на прожекторите пред сцената и се отдадоха на бурни танци, но уви, нямаха последователи.

Истинският денс се разрази, когато снажните мъже от Страната на лалетата отстъпиха място на формацията Севън Кингс (Seven Kings), наследници на легендарните Джипси Кингс (Gipsy Kings). Нарекли се техни последователи поради факта, че някои от тях са били в оригиналния състав на бандата, а други пък са деца на музикантите от прочутата фламенко група, те зарадваха публиката с жаркия репертоар на ромските крале. Дори и след полунощ, изморени и седящи намаше. Дъждът вече се сипеше, но циганските ритми разгорещяваха кръвта и никой не обръщаше внимание на влагата. Нещо повече – около тридесет минути след нулевия час на нощта, голяма група от костюмари нахлу във фестивалната зона – всеки от изтупаните господа и дами държеше по възглавничка с логото на събитието. С тях тълпата на площада се уплътни още повече и музиката на голямата сцена секна (с мъка) към един часа.

И тази последна нощ от юбилейното издание на фестивила завърши в топлото подземие на хижа "Бъндера", където се изреди цяла плеяда родни музиканти, джемващи във вокалната компания на американката Леа Клайн. По всичко личеше, че игривата певица не желае да напусне Банско и дългите музикантски нощи тук.

Публиката този път стигаше чак нагоре по стълбището до изхода, копнееща явно да си откъсне парченце от последния джем пай на този летен джаз сезон.