Ако има група на света, за която може да се каже, че е живяла рок-ен-рол на 100 %, то това безспорно е Стейтъс Куо (Status Quo).
За 50-годишната си история те са свирили на живо повече от 6000 пъти, а публиката им е била общо 25 милиона души. През всичките тези години са пропътували милиони километри и са прекарали общо над 23 години в турнета, далеч от дома.
Отделно от това старите пушки имат общо 61 хит сингъла във Великобритания - повече от всяка друга група. 22 от тях са достигали до Топ 10. Формацията е активна вече точно половин век, ако броим началото й като част от лондонската психеделична банда Спектърс (The Spectres) още в далечната 1962.
Официално със Стейтъс Куо сме се родили по едно и също време в рамките на няколко месеца. Така че беше крайно време все някога да се срещнем, а с оглед на скорошния край на света, средата на месец октомври се оказа чудесно време.
10 минути преди 20 часа, зала 1 на НДК е пълна едва наполовина. 10 минути след 20 часа обаче почти всички места са заети. Възрастовата граница варира от "джъстинбийбърчета" до "томджоунсове". С превес на последните, разбира се. На този фон анонимен пускач се опитва да подгрява по уредбата концерт на Стейтъс Куо с парчета на Metallica и Radiohead (Рейдиохед). Прощаваме му! Но за последно!
В 20.15 часа рок ветераните излизат кротко върху бекинг-интро и зацепват от раз хита си от 1973 "Caroline". Средните честоти мажат солидно, микрофоните също не са съвсем в час. Чак на средата на второто парче ("Something 'bout You Baby I Like", кавър по Том Джоунс), саундът се отпушва и оттук нататък следват 85 минути звукова наслада.
Стейтъс Куо изпълняват методично утвърдената си сетлиста. Без една излишна минута към нея. Чудовищна прецизност и първичен рок-ен-рол (тук-там и малко блус, предимно издухан от хармониката) до полуда. Няма и как да е иначе, след като свирят нон-стоп половин век. Дори имат рекорд от 21 септември 1991, когато бандата прави четири последователни концерта точно за 11 часа и 11 минути. Заглавието на оня проект е доста красноречиво: Rock'Till You Drop ("Рок, докато капнеш").
Тези хора са машини. Те свирят по-сработено, отколкото дишат. А са на по 60 и кусур години. Само барабанистът Мат Летли е "тийнейджър" с младежките си 51 години. Ама какъв саунд извади на ударните?!? HD на HD-то направо! Жалко, че дръм солото му беше толкова кратко! Ама при Стейтъс Куо явно се цепи секундата, а и тя пари струва.
Аз лично за първи път ги видях на живо тези пичове по черно-белия телевизор на 13 юли 1985. На този ден Първа югославска телевизия предаваше култовия концерт за гладуващите в Африка – Live Aid. Директното предаване беше по право пладне и се чудех на акъла на Боб Гелдоф защо е сложил в най-големия пек на стадион "Уембли" в Лондон да открият грандиозния му концерт някакви рок-ен-рол полупенсионери? Такива бяха времената. Всички чакахме с нетърпение на сцената да се появят U2, Dire Straits, Queen (Куин) и Дейвид Боуи. Стейтъс Куо почти не ги броях за живи.
Още с първите акорди на "Rockin' All Over The World" обаче адреналинът ми смайващо се залепи за тавана, а гатдемът Франсис Роси (Francis Rossi) и Рик Парфит (Rick Parfitt) с компания определено станаха "мои хора". "Caroline" и "Don't Waste My Time" бяха останалите две парчета в късия (14-минутен) сет на британците в оня паметен ден на "Уембли" и те окончателно ме убедиха в нюха на Гелдоф да се довери на изпечените рокаджии да открият може би най-великия концерт на всички времена.
Година по-късно версията на групата върху хита на дуото Боланд & Боланд – "In The Army Now", беше тотален световен хит и даде второ звездно начало на изумителната кариера на лондонските "бугита".
Е, именно това вечно парче беше леката "дупка" в концерта на Стейтъс Куо в София. Гласът на Франсис определено издишаше в бавните места след картечните рок-ен-роли в началото. Уж пя и публика, ама то в България кой ти пее на гладно вече. Отделно от това, тази песен се е складирала в категория "писнали", редом до онази от "Титаник" и дузина подобни. С две думи, тук Стейтъс поеха въздух. Хитро решение и дръм солото да е точно след тази песен.
Готиното в концертите на легендарните британци е, че прибягват до медлита. Няма и как да е иначе. Нулев шанс е да изпълнят на концертите си дори половината от общо над 60-те хита в класациите. Освен ако не рокясват по 6-7 часа пред публиката.
Първите такива потпури удариха в средата на сета, когато в рамките на 4-5 минути само изпраскаха поредица от (What You're Proposing/Down The Dustpipe/ Little Lady/ Red Sky/ Dear John). Второто дойде за бис и включваше (Junior's Wailing/ Bye Bye Johnny/ Rock And Roll Music).
Повече от приятно впечатление направи фактът, че в зала 1 присъстваха почти всички знакови фигури за българския рок. И то накуп! Така тези прояви стават двойно по-пъстри и стойностни. А Стейтъс Куо заслужават пълния респект на фенове, колеги и журналисти. Те живеят "Rockin' All Over the World" вече половин век и май ще карат така до самия край.
Поредното перфектно попадение на СМЕ!
Сърдечно благодарим.
Пълен сетлист на Стейтъс Куо в София:
Caroline
Something 'bout You Baby I Like (Tom Jones cover)
Rain
Rock 'n' Roll 'n' You
Mean Girl
Softer Ride
Beginning of the End
What You're Proposing/ Down the Dustpipe/ Little Lady/ Red Sky/ Dear John
Big Fat Mama
The Oriental
Creepin' Up on You
In the Army Now (Bolland & Bolland cover)
Drum Solo
Roll Over Lay Down
Down Down
Whatever You Want
Rockin' All Over the World (John Fogerty cover)
Бис:
Junior's Wailing/ Bye Bye Johnny/ Rock Аnd Roll Music
Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерии".
Коментари