Криейтър в България: Gggrrrr!!! и трашшш!!! за енти път

...Разходката помага!

Връщаме се свежи в енергийното поле пред сцената в столичната зала "Христо Ботев", за да запечатаме с няколко снимки и втория хедлайнър онази вечер – Криейтър (Kreator), чак после да налазим пак бирения тезгях и да се върнем отново към песни и танци (преди настоящия цветист текст - б.,р.).

Mille едва се вижда зад плътния цветен "филтър" от светлинен дъжд и яко, ама яко сценичен пушек. Но при Криейтър е винаги така. И ако David Vincent (Morbid Angel) беше с впечатляващо сценично облекло, направено специално за него от Toxic Vision (ах, какъв модел са си хванали само!), то Petrozza е в ти-шърт и дънки, съвсем вскедневно. И Миле Петроца - подобно на David, е в отлична физическа форма, и не само – и двамата поддържат висока класа на пеене и свирене, все такава класа след толкова много години… Изродите от виденията, изобразени на корицата на последния албум на немските траш ветерани - "Phantom Antichrist", вършеят на сцената, а по мегадекорите драпат зомбирани гадини. Зрелището е подсилено от облаците дим, обляни в червено…  какво по-силно 3D от това – задушливият пушек се разстила към публиката… Ггггрррррр! "Phantom Antichrist" нахлува агресивно, шоуто е интензивно още от началото и "From Flood Into Fire" също от новия диск загрява набързо за "EnemyOf God", тоталеното заразно зло "Phobia", припевът от което парче се чува оттук-оттам след края на концерта: "Is there something after you? Something after you? Is there something after you? Will it get you?"… После е "Hordes Of Chaos". Явно, сетът ще е як, такъв, какъвто сме го проучили предварително. Само след две парчета удря още един култов къс - "Extreme Aggression" (от едноименната тава (1989). Абе, Криейтър имат ли слаба песен, егати! Понякога не си даваш сметка колко трудно е да се направи сет лист, когато имаш 13 албума зад гърба си, а всеки фен си се вкопчва в някое си там пеарче от цялата дискография и си чака него… Друг е въпросът, че в повечето случаи то се оказва любимо на още стотици хиляди по света и така листата допада малко или много на всеки фен. Макар аз да съм нетърпелива за по-старите, хората в залата са шумни през цялото време като, разбира се, надигат глас по-високо на едно или друго изпълнение. Олдскуул типовете се дерем на "Coma Of Souls", "Endless Pain" и "Pleasure To Kill" - съответно едноименни от албумите от 1990, 1985 и 1986, изпраскани една след друга. Никаква милост. Броим до 4 (песни) и обратно към 1989, ето ни - вече нареждаме (на пресекулки) "Betrayer… Beеее-trayer". Тя е представена с още едно траш показно: "Flag Of Hate", и отново към 1985 - с финалния шанс за хедбенг - "Tormentor".

Изнасянето от залата трае дълго, леко сме дезориентирани. На задния вход бързо се е сформирал кордон от фенове, чакащи за автографи и снимки. Никой не отказва, само Sanders от Найл (Nile) се губи по трасето…

Към 4-5 сутринта след бурни дискусии в Ложата осъзнаваме, че и този лайф мина. Но концертната година продължава с други застрашаващи психическото ви здраве, както и готови да прецакат алкохолната ви диета, тресни.

Колкото и това да се смяташе за "най-силното екстремно събитие на годината", задаващите Tankard и Brujeria в последния месец на 2012, съвсем не могат да бъдат пренебрегнати като евентуални кандидати за концерт на годината в метъл жанра.