"Забравете грижите си! Забравете света навън! Забравете утрешния ден! Забравете всичко! Бъдете свободни – тази вечер, тук и сега!" Тези думи отправи Блейз Бейли (Blaze Bayley) към българската публика няколко песни преди края на концерта си в столичния Rock Bar Fans на 6 април.
Призивът отекна магически. Но предполагам, че тази магия всъщност ни беше уловила много преди думите да бъдат изречени, беше ни уловила още с първите парчета тази вечер, при които класическата китара с найлонови струни на Томас Цвайсен (Thomas Zwijsen) срещна плътния глас на Блейз Бейли. Не мога да повярвам, че първо – и то тъкмо поради твърде много други грижи – бях решил да не ходя на събитието. Щеше да е голяма грешка да изпусна това, което се случи.
Блейз Бейли все още най-често е описван като "бившия вокалист на Iron Maiden". Помните ли първия концерт на "железните девици" в България от средата на деветдесетте? Той тъкмо се беше присъединил към техните редици и сред феновете цареше брожение и спорове дали е достатъчно добър. Двата му албума с Iron Maiden му изиграха странен номер. Направиха го световно известен, но го проклеха все да бъде сравняван с Брус Дикинсън. Само че не просто тембърът, а настроението, цветът на гласа на Бейли се различават значително от тези на Дикинсън. Друга динамика на пеене, друго вживяване. Пропуснах концерта му миналата година, но това, което видях в изпълненията на живо снощи, закрепи виждането ми от последните пет-шест години (след "The Man Who Would Not Die" (2008), който е един от най-великите хеви метъл албуми на всички времена): това е уникален певец, който носи свой собствен, запомнящ се почерк. И това изпъква изключително ясно на акустичен концерт. (Трябва да се добави – максимално изчистен акустичен сет, само китара и глас. И фенове.)
В непосредствената обстановка и с пракрасното озвучаване, предложени от Rock Bar Fans, китарата с найлонови струни на Томас Цвайсен (и сега не съм сигурен дали това е правилният начин да се изпише името на музиканта от Антверпен, но така го произнасяше Бейли) наруши тишината към 20.20 ч. с испански звучаща версия на класиката на Мейдън "The Trooper". Младият китарист – казват, че е на 25, но не изглежда на повече от 20 – подкани публиката, на която и така не трябваше много, и феновете веднага запяха и не спряха до края на концерта. Последваха "The Evil That Man Do" и "Wasted Years", също включени в новия албум на Цвайсен - "Nylon Maiden" (2012). След това той напомни, че шоуто тази вечер е в памет на Клайв Бър (Clive Burr) и изсвири в негова памет "Run To The Hills", използвайки инструмента си и като перкусии.
С началните ноти на "Judgment Оf Heaven" на сцената излезе и Блейз Бейли и даде началото на същинската част на събитието. Заредиха се кавъри на Мейдън - "Lord Of The Flies", "Como Estais Amigos", "Futureal", редувани с нови версии на песни на самия Бейли – "Meant To Be", "The Launch", "Stare At The Sun". Новият миниалбум на двамата музиканти беше представен най-напред с едноименната "Russian Holiday", а после с "найлонови" варианти на "One More Step" и "Soundtrack Оf My Life". Изглежда междудругото, че "Soundtrack Оf My Life" е била първата песен, на която двамата направили акустичен кавър.
Нищо от тези последни редове не може да пресъздаде и предаде атмосферата. Един метъл концерт без електрически китари, без бас китара, без барабани. Но точно затова с много повече дух при изпълненията. Във всяка песен Блейз Бейли не просто разказваше история, а я представяше, играеше я, превърнал гласа си в актьор. Пресъздаваше с вътрешните динамики редуването на надеждата, разколебаването, отчаянието, мощната сила, отказа, връщането към надеждата, новото пропадане в безсилие, копнежа, и отново силата, размаха, волността. Отвъд рамките на нормален концерт, много по-близо до мюзикъла и до рок-операта, много по-близо до Джон Олива (Jon Oliva) от Саватаж (Savatage) и Транс-Сайбириън Оркестра (Trans-Siberian Orchestra), отколкото до Брус Дикинсън и Айрън Мейдън.
И всичко това – тези превъплъщения – съчетани с постоянен, жив контакт с публиката, която Бейли здрависваше, галеше, докосваше, вдъхновяваше, разпяваше, разсмиваше. Докато Томас дискретно разгръщаше китарното си майсторство на заден план.
Парадоксално, сякаш тъкмо по-малкото (само китара и глас) водеше към повечето (по-богато звучене, по-пълно усещане, повече пулсиране). Оголеният глас е гласът, който се доказва. Под съпровода на Томас Цвайсен оголеният вокал на Бейли напомни защо си струва да се отдадеш на музиката и да потънеш в нея.
След забележително изпълнение на "The Clansman" и адски заразителен кавър на "Doctor Doctor" на UFO, съвсем малко преди края на концерта, Бейли каза, че когато свърши, няма да отиде в съблекалнята, защото няма съблекалня, а ще остане при феновете, ще говори с тях, ще се снима с тях. На няколко пъти им благодари – каза, че е независим и няма голяма звукозаписна компания зад него, която да го подкрепя, затова всичко дължи на почитателите си. Последваха "Man On The Edge" и "The Angel And The Gambler" като последна завеса.
Нямаше десет и половина. Но бях забравил за времето, за грижите, за света навън, за утрешния ден. За това, че трябва да пиша този репортаж. Лесно е да пишеш хубави отзиви за групи, които харесваш. Но толкова непосредствено и цялостно отдавна никой концерт не ме е вдъхновявал. Тази сутрин продължавам да слушам мини албума "Russian Holiday" и подозирам, че за известно време няма да има много други дискове в CD плейъра ми.
Сетлист
Thomas Zwijsen
1. The Trooper
2. The Evil That Men Do
3. Wasted Years
4. Run To The Hills
Blaze Bayley & Thomas Zwijsen
5. Judgement Of Heaven
6. Lord Of The Flies
7. Como Estais Amigos
8. Meant To Be
9. The Launch
10. Futureal
11. Russian Holiday
12. One More Step
13. Stare At The Sun
14. Soundtrack Of My Life
15. The Clansman
16. Doctor Doctor
17. Man On The Edge
18. The Angel And The Gambler
Коментари