Преди време, и по-точно преди около 10 години, мой приятел от Чехия ми разправяше как Vader (Вейдър) свири едва ли не по три пъти месечно в града, в който живее.
Обясняваше как на хората вече им писнало да гледат групата на живо и се чудел как Peter не се сеща за това. Този мой приятел също беше музикант и работеше с полския лейбъл Mad Lion, който пък имаше правата върху някои вейдърски издания, както и специални дизайни на тениски и т.н. Та, той знаеше как точно стоят нещата и затова си позволи този коментар, а и не е трудно да се види в архива на тур календара на бандата. По това време тя още не беше идвала в България, а аз вече я бях гледала на живо. Три пъти. Но аз съм от онези фенове, които никога няма да кажат: достатъчно, вече съм я видяла. Да, обаче там - в Европата, където дет метъл концертите са едва ли не всекидневие, почитателите са се поразглезили и си позволяват да пропуснат 20-ина концерта в месеца, ако не и всички. Тази тенденция за насищане на пазара (колкото и да не ми се иска да използвам тази дума, когато говоря за музика) вече се наблюдава и у нас, и то не от вчера.
Тя си казва думата и на поредния концерт на Vader у нас, който се състоя в столичния клуб R.B.F. на 20 април. Това ще е май четвъртото свирене на поляците в България, а по нашите ширини играе фразата "Тия вече съм ги гледал". Феновете още помнят злополучната дата, на която трябваше да се състои този 4-и концерт на Vader, но изобщо не искам да се сещам за тази грозна история. Сега организаторът е друг, групите са тук, всичко стартира навреме и остава само онези 300 човека да са си купили билети и да се появят (ако са успели да си вземат кинтите за несъсотялия се концерт). Налице е и моментът с групи от хора, които са дошли пред клуба за среща с приятели и 5-6 бири. В самото начало на шоуто даже тези отвън са повече от феновете вътре. А пък това донякъде засяга и друг проблем – нелеката задача на първата банда да накара хората да влязат да я чекнат. Е, да, но вероятно трябва да предложиш нещо наистина нечувано, за да надвиеш навиците на феновете.
Аз съм вътре. Естествено, че не съм чувала тази първа банда W.I.L.D. Някаква нова е, от Франция е и е обявена като death thrash’n’roll. Хм, да видим, това звучи интересно. Но само на думи. При гостите всичко е "начален стадий” и като всяка прохождаща група, и тази ще си мине по нелекия път на години работа и взиране в огледалото на медиите и фенските реакции, за да намери себе си. Засега е дет метъл и то скучноват, само тътнещият соло барабан напомня, ама мнооогo далечно за някакъв n’roll!?
От клипа с чорапите "House Оf The Dead Dwarf", ха-ха-ха-ха, знам, че следващата група Sterbhaus са веселяци. Не само това, ами каква проява на чувство за хумор е да издадеш албум с име "Angels For Breakfast ...And God For Lunch" (2012), или предишния - "Hits For Dead Kids"… Допада ми сарказмът им. Наточила съм се да ги гледам и ги чакам да започнат. Не може да се отрече, че са амбициозни – имат си специална стойка за микрофона на вокалиста, сценични костюми, пипат инструментите доста умело. На сцена са зли, намазаните като коминочистачи, а артистичните заложби на певеца са на линия и тук и физиономиите му са много изразителни. Свирят дет метъл, който носи блекарски привкус. Звучат завършено и песните им в по-голямата си част с класически дет постройки, задържат вниманието ми. Хватките с бавните моменти ала бийт даун също ме печелят. Свирят стегнато и нахъсано. Абе, шведи, какво да ви кажа! Дайте им един лайк във Facebook профила http://www.facebook.com/sterbhaus
Като наближава времето на Melechesh към 20.20 ч., започваме да се отсрамваме за малобройната публика с нови попълнения от около 150-ина души. Клубът вече не изглежда празен, а и Melechesh си имат привърженици, спечелени от предишните им гостувания. Не е трудно да се хареса една банда с такива мелодични линии и къдрави фолк мотиви, хитро вплетени в стабилна дет/траш/блек основа, изсвирена интелигентно, премислена, а не просто съшита с бели конци. Сред купищата банди и бандчки трябва да бъдеш себе си, да заложиш на разпознаваема идентичност - първо с цялостно звучене, второ - с концепцията с Месопотамия и прочее, и трето - с имиджа с черни фереджета, гривните и огърлицата на фронтмена и т.н., помага на Melechesh да катери стълбата на един така или иначе некомерсиален стил.
Лидерът на формацията Ashmedi, който, между другото, смени доста музиканти в състава на проект, е съсредоточен и ниже ориенталски струни на парчетата, на които публиката видимо се радва. Някои девойки даже са вдигнали ръцете горе и къде нашега, къде така им идва отвътре, кършат снаги. Но хедлайнърите тази вечер – дет метъл машината Vader, са сред най-големите козове на Massive Music. Полската гордост винаги ще доведе хора, независимо от 3-те или 10-те подгряващи банди, които тур-агенцията ще боцне в пакета.
Към 22.00 ч., както е и по програма, изпод плътната завеса от сценичен дим се измъква познатата фигура на Peter. Този човек е спрял във времето, сраснал се е с китарата и микрофона и сякаш за него няма нищо по-естествено от това да е на сцена. Много ми е симпатичен открай време.
А Vader си е Vader. Праволинеен дет метъл с неговите специфичните ревове, ревовете на Piotr "Peter" Wiwczarek. Не знам дали ви е направило впечатление, но бандата винаги успява бързо да преодолее промените в състава, след поредната "чистка". Все пак докато има Peter, ще има и Vader. Именно фронтменът е двигател на групата, а и шеф с изразено силно присъствие. Сега, дали е тиранин, или каква е играта – друг въпрос. Но е факт, че групата Vader - това е той. Единственият оригинален член от самото й начало през 1983, а напоследък положението е Peter + сесийни музиканти.
Vader са школа. Не само че хлапетата в Полша вероятно вярват, че в метъла има как да се стане голям, именно гледайки как го правят тези музиканти, а някои дори вече го осъществяват, като Decapitated например. Школа са и от гледна точка на музиканти. Daray например- техният вече бивш барабанист в момента удря в Dimmu Borgir. Списъкът е доста дълъг…
Но да се върнем в R.B.F., където се вихрят: Piotr "Peter" Wiwczarek- китари и вокали, Marek "Spider" Pająk – китари, Tomasz "Hal" Halicki - бас и James Stewart – барабани. Свирят песни от "Welcome Тo Тhe Morbid Reich" (2011) и "Black Тo Тhe Blind" (1997), албум, доволно застъпен в сетлиста им тази вечер. Голям голям кеф, защото точно този проект ми е някак по на сърцето. Но това си е обещано в самия анонс за турнето Back To The Black Tour Part 2, наред с класики от EP-то от 1994 "Sothis", зловещото око от чиято обложка ни гледа от кожите на касите на барабаните.
Момичето от екипа на Massive Music - Zoe, което отговаря за светлините, показва вехти листа с парчетата в сета за турнето и ми разправя, че е много сложно да се отгатне дали Peter ще следва този списък или ще му хрумне нещо друго и че никога не се знае дали музикантите ще забият кавър на Slayer (Слейър) или на Black Sabbath. А пък на фестивали, допълва тя, съвсем сме изгубени, дори и останалите от бандата научават на сцената какво ще свирят докато се споглеждат, след като Peter започва дадена песен. Шеф, нали ви казвам.
И с новия лайн-ъп оная вечер, както винаги, Vader гази наред. Всичко е премерено, машината звучи масивно, както само истински професионалисти могат да звучат. Тотална сеч от всички фронтове – барабани, китари, бас, вокали. От тълпата драпат мераклии за стейдж дайвинг, забравили законите на физиката, на първите редици се мятат коси и бири, а крясъците на фронтмена между песните "Sofiiiiaaaа!!!!" получават своя отговор отдолу. Други, като мен, зяпат Peter, прилепени за сцената, която потъва в непробивните облаци дим и червени светлини. Опитите са снимки са почти обречени, но всичко се запечатва в главата.
И в сърцето: до следващата мелачка на Vader!
Снимки - в секцията "Галерия".
Коментари